Макрон иска повече правомощия за ЕС при здравни кризи

Френският президент Еманюел Макрон обяви подкрепата си за това Европейският съюз да придобие повече правомощия за реагиране при извънредни ситуации в здравеопазването. Според него ЕС рискува да бъде обвинен за недостатъците на континента при справяне с пандемията от коронавирус, предава Ройтерс.

След десетилетие, през което в Брюксел стана свидетел на дългова криза и дълбоки вътрешни разделения по отношение на миграцията, коронавирусната пандемия рискува да нанесе още по-силен удар на европейското единство, поставяйки под въпрос десетилетия на интеграция.

Във видеоконференция с другите ръководители на държавите в ЕС през миналата седмица Макрон говори за необходимостта европейските институции да имат по-широки правомощия в няколко области, включително здравеопазването – сфера на споделена компетентност.

Според високопоставен дипломат едно от предложенията е създаването на научен панел, който да предоставя унифицирани общоевропейски препоръки на държавите членки при здравни кризи.

Макрон също така настоява за по-голяма фискална солидарност и даване на съюза правото да събира дългове, нещо, на което фискално консервативни страни като Германия отдавна се противопоставят.

Италия, която сега е най-засегнатата от вируса страна в световен мащаб, беше остро критична към Франция и Германия, след като първоначално отказаха да й предоставят маски за лице и друго оборудване в помощ за справяне с епидемията.

Анкета на Monitor Italia от миналата седмица показа, че 88% от италианците смятат, че ЕС не е направил достатъчно, за да помогне на страната им. Това показва как липсата на солидарност може да навреди на обществените настроения.

Същата анкета показа, че коефициентът на тези, които смятат, че членството в ЕС е неизгодно за Италия, се е повишил до 67% от 47% през ноември.

"Би било пагубно, ако до края на тази криза държави като Италия заключат, че са били подведени от Европа", заяви източник, близък до Макрон пред Ройтерс.

Отговор на кризата

Макрон отдавна е привърженик на по-задълбочената интеграция в еврозоната и често използва израза „ЕС, който защитава“, като подчертава необходимостта ЕС да предлага решения, а не да бъде разглеждан от мнозина като източник на проблеми.

В миналото кризите предизвикваха действия от страна на ЕС и доведоха до промени в правилата, независимо дали говорим за спасяването на държавите членки по време на кризата с държавния дълг или квотната система за бежанците по време на мигрантската криза.

Коронавирусът оказва натиск върху ЕС на няколко фронта наведнъж. Шенгенското споразумение е почти отменено, правилата за държавната помощ са облекчени, Европейската централна банка започна процедура за изкупуване на ценни книжа в размер на 750 милиарда евро и все повече се повдигат въпроси относно свободното движение и политика на конкуренция.

Тъй като пандемията се разпространява бързо и националните здравни системи в цяла Европа са под огромно напрежение, ЕС трябва да действа по-бързо, отколкото обикновено, смятат някои политици. Шахин Валее, старши сътрудник в Германския съвет по външни отношения, заяви, че все още няма обща европейска политика за ограничаване, карантина или тестване.

"Много държави (включително Франция) все още тестват твърде малко хора", каза Вале, поставяйки под въпрос някои от стъпките, предприети на национално ниво. „По-малко, отколкото трябва, и по-малко, отколкото могат, в нарушение на препоръките на СЗО (Световната здравна организация) ... Това е изключително важно“, добави той.