Европа се нуждае от поне още 500 млрд. евро за възстановяване

Европа ще се нуждае от още най-малко 500 млрд. евро от институциите на Европейския съюз, за да финансира икономическото си възстановяване след коронавирусната пандемия освен договорения пакет от половин трилион евро. Това каза управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) Клаус Реглинг в интервю за италианския вестник Corriere della Sera, цитирано от Ройтерс.

Той допълва, че най-лесният начин за организирането на подобни средства ще бъде чрез Европейската комисия и бюджета на Европейския съюз.

„Бих казал, че за втората фаза ще са необходими поне още 500 млрд. евро от европейските институции, но може да са и повече“, посочва Реглинг.

„За целта трябва да обсъдим нови инструменти с открито съзнание, но също и да използваме съществуващите институции, защото е по-лесно, включително конкретно Комисията и бюджета на ЕС. Преосмислянето на европейските средства може да постигне много за запазването на Европейския съюз“, смята той.

Те също така се съгласиха, че еврозоната, която според МВФ ще навлезе в рецесия със спад на икономиката от 7,5% през тази година заради пандемията, ще се нуждае от пари, за да се възстанови, но имаха различни идеи за това колко средства са нужни и как да бъдат набрани.

Лидерите на ЕС ще обсъдят това на видеоконференция на 23 април. Идеята, около която може да се появи компромис, вероятно ще предвижда Европейската комисия да заеме пари от пазара срещу сигурността на дългосрочния бюджет на ЕС и финансов ливъридж за постигане на по-голям ефект.

Същевременно гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало заяви в интервю за Journal Du Dimanche, че Европейската централна банка (ЕЦБ) може да предприеме още действия, ако е необходимо, за да подкрепи еврозоната в икономическата криза, предизвикана от коронавирусната пандемия, предава Bloomberg.

Централната банка вече предостави подкрепа през последните седмици, за да помогне на страните в блока, включително като се ангажира да вложи над 1 трлн. евро (1,1 трлн. долара) в държавен и частен дълг тази година. Но въпреки безпрецедентната парична подкрепа напрежението на пазарите расте и държавните ръководители очакват, че инфлацията вероятно дълго време ще остане под целта от 2% на ЕЦБ.

„Вече дадохме огромна сума. Ако е необходимо да направим повече, за да изпълним мандата за стабилност на цените, който ни е определен в договорите, тогава съвсем независимо ще го направим“, казва Вилерой.

В отделно интервю за португалския седмичник Expresso заместник-гуверньорът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви, че банката „е отворена от гледна точка на това как да реагира на нови развития и на напрежението на пазарите“.

Гъвкавостта в отговора на кризата на ЕЦБ може да помогне за успокояването на инвеститорите, които започват да се съмняват в решителността на централната банка. Напрежението на пазарите се появи отново миналата седмица с продажби на италиански и испански дълг, който тласна нагоре лихвите по кредитите на двете страни в сравнение с Германия.

„Ще останем бдителни. Имаме нов инструмент –  Пандемичната програма за спешни покупки (PEPP), и можем да го използваме гъвкаво от гледна точка на време и активите, които купуваме“, отбелязва Де Гиндос.

Ще бъде „трудно“ икономиката да се възстанови през второто полугодие на 2020 г. и 2021 г. да компенсира забавянето през тази година, посочи той. Усилията на ЕЦБ са съсредоточени върху предотвратяването на опасността кризата, причинена от коронавирусната пандемия, да се превърне в дългова криза, допълни Де Гиндос.

„Никой не си е представял тази криза. Тя е напълно безпрецедентна по формата си и по-лоша от предходни кризи“, отбеляза той.

Както Де Гиндос, така и Вилерой призовават правителствата да направят повече, за да подкрепят паричната политика с фискални разходи. Те може да включват европейски инвестиционни програми и възможността за създаване на европейски фонд за възстановяване, който се очаква страните да обсъдят тази седмица.

„Европа беше ударена едновременно, тя ще излезе от това едновременно“, посочи Вилерой.

Относно други мерки, които европейските правителства могат да предприемат, като т. нар. коронаоблигации, Де Гиндос казва, че ЕЦБ „винаги е подкрепяла съществуването на фискален инструмент на европейско равнище, който може да допълни паричната политика“.