Brexit може да е твърде закъснял, за да спаси британските рибари

Дерек Рийдър боядисва палубата на 12-метровия си кораб с устойчива на сол боя преди зимния лов на писия, калкан и треска в Ирландско море. Той се надява, че това ще е последният му сезон, пише Bloomberg.

Великобритания превърна възвръщането на контрола върху риболовните си води в централно искане в продължителните и напрегнати преговори за търговска сделка след Brexit с Европейския съюз. Но последният риболовец в английския пристанищен град Флийтууд, където навремето имало 120 кораба като неговите, планира да продаде MFV Albion и да напусне индустрията.

„Гласувах за Brexit и се надявам, че наистина ще си върнем водите, но за Флийтууд е твърде късно. Ако нова риболовна сделка ми помогне да постигна по-добра цена, това е страхотно, но вече не мога да свързвам двата края“, казва 60-годишният Рийдър. Риболов

Мрачната му оценка за индустрията, която се свива десетилетия наред, контрастира с желанието на премиера Борис Джонсън да рискува раздяла без сделка, за да я защити. Британското правителство твърди, че това е въпрос на суверенитет. Но в действителност риболовната индустрия отдавна се изплъзва от градове като Флийтууд, където обработването на износа за континента е по-голям бизнес.

Риболовът съставлява едва 0,12% от британската икономика и в него са заети около 24 хил. души, само една трета от които отиват в морето. Повечето от тях са в Шотландия, която е достатъчно далеч за корабите на ЕС, за да представлява заплаха. Освен това големи корпорации притежават правата за улов, а рибарите обикновено плащат за достъп до водите.

Във Флийтууд, град с 25 хил. души население на няколко километра северно от ваканционния курорт Блекпул, трудно може да се намери човек, който да заяви, че не е подкрепил напускането на референдума от 2016 г. за членството в ЕС. Влизането на Великобритания в търговския блок през 1973 г. още кара местните жители да настръхват от гняв, въпреки че сега вниманието им е насочено към справянето с някои от най-тежките ограничения за предотвратяване на ръста на случаите на коронавирус.

Присъединяването към ЕС отвори гъмжащите от риба води на страната за кораби от Франция и Испания, точно както т. нар. Война за треска доведе до блокиране от Исландия на достъпа до северните морета със забранена зона, простираща се на 320 км от брега.

Стремежът към експлоатиране на някога гъмжащите от риба морета на Великобритания доведе до свръхриболов и ограничения за улова на видове като треска, което нанася допълнителен удар на пристанищата. Около три пети от британския улов сега се превозва до сушата от чуждестранни кораби. Риболов

Сред търговците на морски дарове, събрали се за ежедневния рибен търг преди зазоряване във Флийтууд, омразата към Брюксел е смекчена от реализма относно реално постижимото. Има безпокойство и че все още стабилният бизнес с обработка и дистрибуция в града, който разчита на шотландска риба, превозвана всяка вечер с камион на юг, ще се окаже изолиран от жизненоважни износни пазари в ЕС.

В компанията Midland Fish, най-голямата за обработка на риба във Флийтууд, мениджърът Патрик Хейтън управлява сутрешния търг в града, където редовно се продават 20 вида, включително гигантска камбала, струваща над 1000 паунда (1300 долара).

Той казва, че доставките за Франция съставляват 20% от продажбите и имат по-висока стойност от снабдяването на английски магазини за риба. Резултат от разговорите, който би предизвикал ответно блокиране на доставки, ще навреди на бизнеса.

„Никога не съм си представял, че нещата ще стигнат толкова далеч и че Борис наистина ще устои. Мислех, че отдавна трябваше да са ни пуснали по течението на реката. Вярвам във възстановяването на риболовните ни права и правенето на нещата по различен начин, но също така износът е от огромна важност за нас“, казва Хейтън.