Флиртът на Италия с одържавяването ще изиграе лоша шега на еврозоната

Миналата седмица европейските лидери сключиха сделка, с която приключиха седмиците на безизходица заради унгарската и полската опозиция на условието за спазване върховенството на закона при изплащане на европейски средства. В резултат на това ще бъде „отключен“ и фондът за възстановяване на ЕС от пандемията на стойност 750 млрд. евро.

Очаква се Италия да бъде най-големият бенефициент на фонда. Страната ще получи около 200 млрд. евро, от които 60% са евтини заеми.

Възникват обаче някои въпроси за това дали средствата наистина ще помогнат на Италия да се възстанови, или ще създадат повече проблеми за Рим и останалата част от еврозоната, отколкото ще решат, пише онлайн изданието EUObserver.

Италианската централна банка предупреди, че "недостатъчните нива на производителност, които сме натрупали, не могат да бъдат коригирани от паричната политика или по-високите разходи". Институцията подчертава, че има необходимост от истински реформи за справяне със задушаващата бюрокрация и други проблеми, които спъват конкурентоспособността на Италия.

Плановете за разпределяне на средствата за възстановяване на лявата правителствена коалиция, с които в. Corriere разполага, предполагат доста идеологически подход. Както е посочено в документите, 74,3 млрд. евро са предвидени за „зелена революция и екологичен преход“ и 17,1 млрд. евро - за „равенство между половете“. Болниците обаче се предвижда да получат 9 млрд. евро.

Разбира се, основната идея на този фонд е да се справи с икономическите ефекти, произтичащи от Covid-кризата. Във всеки случай планираният подход изглежда малко хаотичен и ускорява тревожната тенденция за нарастващ държавен контрол върху италианската икономика.

Италия, чийто коригиран с инфлацията брутен вътрешен продукт (БВП) намалява до нивата от 1998 г., никога не е била шампион на свободния пазар. Все пак страната предприе значителна приватизация през 90-те години, когато бившият президент на ЕЦБ Марио Драги беше начело на хазната.

През последните години обаче в страната се появи мащабна "умора" от реформите на свободния пазар. Почти 30 години текущи първични бюджетни излишъци се оказаха недостатъчни за генериране на растеж, който да компенсира огромната дългова тежест, произтичаща от непрекъснатия фискален дефицит през 70-те и 80-те години.

През последните години Рим промени своята посока и все повече следва курс към засилване на държавата. Матео Ренци е може би последният италиански лидер, който направи опит за някаква реформа на склеротичните регулации на пазара на труда в страната.

През 2016 г., скоро след оставката му като министър-председател, италианското правителство отпусна спасителна помощ за най-старата банка в света Monte dei Paschi di Siena (MPS). Скъпото спасяване на кредитора беше ранен показател за резкия обрат, който популистката коалиция на „Лига“ и Движение „Пет звезди“ преследваше, вкл. на цената на увеличени публични разходи.