Флиртът на Италия с одържавяването ще изиграе лоша шега на еврозоната

Спасителни мерки на коалицията

Междувременно настоящата коалиция, съставена от лявоцентристката Демократическа партия и Движение „Пет звезди“, върви с пълна пара към по-голяма правителствена намеса в икономиката. Специална спасителна програма действа за хронично нерентабилния авиопревозвач Alitalia. Държавният италиански кредитор Cassa Depositi e Prestiti (CDP) участва в придобиването на Borsa Italiana от LSE Group. Държавата ще си върне и експлоатацията на италианските магистрали, които в момента се управляват от компания на семейство Бенетон.

Друг силно обезпокоителен пример е активната намеса на италианското правителство в италианския телекомуникационен сектор в опит да се създаде един национален шампион за широколентова връзка. За тази цел правителството настоява групата за комунални услуги Enel да продаде 50-процентовия си дял в оператора за бърза широколентова връзка OpenFiber на държавния кредитор CDP, който вече притежава останалите 50% от телекомуникационната компания. Enel, който отчасти е държавна собственост, изглежда е близо до това да се огъне под натиска.

Това би позволило да бъде завършен планът на правителството за обединяване на мрежата на монополиста TIM с тази на неговия конкурент OpenFiber. В резултат на това конкурентът Tiscali вече прекрати инвестициите в собствената си високоскоростна инфраструктура - нещо, което не предвещава нищо добро за италианските потребители.

Всичко това засяга сърцето на цифровата икономика, където трябва да се случат растежът и иновациите.

Италианското правителство има за цел да отдели 48,7 млрд. евро от фонда за възстановяване за "цифровизация и иновации", но каква е ползата, когато лошото обслужване може да не бъде наказано поради липса на конкуренция?

Въпросът е доколко може да се смята, че има несправедлива държавна помощ предвид огромната роля на италианската държава в дейност, за която се предполага, че е запазена за частния сектор. Това се дължи на значителната роля на държавния кредитор CDP, както и на факта, че италианското правителство запазва т.нар. „златна акция“ в TIM, която му позволява да се намесва в компанията за защита на стратегическите му интереси.

Може би трябва да се откажем от надеждата, че Европейската комисия ще действа като спирачка за движението на Италия към по-голям правителствен контрол върху икономиката отгоре надолу. Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер - въпреки нейните ревностни усилия да тълкува данъчните предимства на компаниите като „държавна помощ“, не направи много, за да попречи на държавите членки на ЕС да спасят компаниите или да ограничат конкуренцията.

Тя разреши спасяването на някои банки, както и национализирането на корабостроителница във Франция само и само тя да не бъде купена от италиански конкурент.

Нараства апетитът за държавна намеса по целия свят, но Италия е в особено лошо положение да си го позволи. Със своята чудовищна дългова тежест (158% от БВП) в крайна сметка страната силно зависи от ЕЦБ и, следователно, от милостта на други държави.

През 80-те години, преди да бъдат приватизирани, държавните предприятия в Италия бяха лошо управлявани "бастиони на неефективност и привилегии", според журналиста на Bloomberg Фердинанда Джулиано. Не е трудно да се предскаже как ще се развие този последен флирт със засилването на ролята на държавата за Италия и за еврозоната.