ЕЦБ се тревожи заради рискови кредитни практики на банките

Банките са прекалено самодоволни от прекомерните рискове, които се натрупват на пазарите на заеми и деривати, и могат да очакват по-високи капиталови изисквания в резултат на това, предупреждава шефът на надзорното звено към Европейската централна банка (ЕЦБ) Андреа Енрия, цитиран от FT.

Енрия посочва, че се притеснява от „самодоволството на пазара и прекомерното поемане на риск“ от банките. Той допълва, че има „предупредителни признаци за увеличаване на задлъжнялостта и финансовата непрозрачност, което създава опасна комбинация от рискови фактори“.

Според служители на ЕЦБ коментарите му сигнализират, че надзорният орган е загубил търпение с няколко по-големи кредитори от еврозоната, като Deutsche Bank, които не се съобразяват с призивите на институцията да се въздържат по-рисково кредитиране.

„Където видим недостатъци, ще предприемем надзорни действия“, казва Енрия в онлайн обръщение към завършилите финанси и икономика в Неаполския университет.

„В ключови области като дългово финансиране, където предишните надзорни насоки не са били приложени в достатъчна степен от банките, ние планираме да внедрим пълния набор от надзорни инструменти, които са ни на разположение, включително минимални капиталови изисквания, съизмерими със специфичния рисков профил на отделните банки, ако това е необходимо“, допълва той.

Ръководителят на надзорния орган на ЕЦБ заяви по-рано тази седмица, че ще вдигне ограничението върху изплащането на дивиденти от банките и обратните изкупувания на акции. Той коментира, че банките „остават устойчиви“, а „несигурността е намаляла и по всички показатели икономическата система се възстановява“.

ЕЦБ трябва да публикува резултатите от стрес тестовете на банките на 30 юли.

Въпреки тази по-оптимистична перспектива, според Енрия конкретните признаци за натрупване на риск са очевидни в сегментите на рисковите активи – дълг и свързаните с дълг деривати, които налагат засилен надзор.

Голямата подкрепа, предоставена от правителствата и централните банки, предпази финансовата система от последиците от пандемията на коронавируса, подчертава още той. Това обаче, според него, вероятно е подхранило самодоволството. Той предупреждава и за „внезапна корекция в цените на активите“, когато тази подкрепа бъде оттеглена, особено „ако инвеститорите очакват инфлационният натиск да остане постоянен и преразгледат очакванията си по отношение на позицията на паричната политика“.

„Подновеното напрежение около рисковите активи отново би изложило цялата екосистема на небанкови субекти и фондове на ликвиден риск“, казва още Андреа Енрия.

Федералният резерв на САЩ предупреди през май, че някои оценки на активите са „повишени спрямо историческите норми“ и „могат да бъдат уязвими за значителни спадове, ако апетитът за риск намалее“.

ЕЦБ призовава от 2017 г. банките да се въздържат от рисково кредитиране и финансиране на групи от частни капиталови инструменти и други купувачи на корпоративни активи. Най-активните банки в тази сфера обаче допълнително са разхлабили стандартите си, според Енрия.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. той посочи, че повече от половината заеми от тези банки са с дълг, равен на над шесткратна печалба преди лихви, данъци, амортизация и че в някои договори са премахнати всякакви защити за инвеститорите.

Миналата година Deutsche Bank отхвърли искането на ЕЦБ за спиране на ключови части от нейните финансови операции с дълг поради опасения, че не наблюдава правилно риска в тази област, в която банката е сред най-големите заемодатели. Банката отказва коментар по темата.

Енрия изразява загриженост и от това доколко банките са притеснени от рисковете, произтичащи от дериватите, които позволяват на инвеститорите да залагат с ливъридж на фондовите пазари. Той припомня за краха на семейната компания Archegos през март, което принуди някои банки да преодоляват огромни загуби.

Позовавайки се на „по-широкия проблем за непрозрачността на банковия сектор в сянка и степента на взаимосвързаност на финансовите пазари“, Енрия коментира, че „е необходимо да се преработи регулаторният и надзорен диалог на глобално ниво, тъй като може да са необходими нови решения“.