Дребните инвеститори не трябва да прекаляват с диверсификацията

Първо, имаме гъвкавост на позицията. Това означава, че можем да купуваме и продаваме акции с относителна лекота. За институциите покупката и продажбата на позиция може да отнеме седмици и съответно да дърпа цената нагоре или надолу. Възможността да се движите бързо е голямо предимство.

Второ, институциите трябва да диверсифицират според своите правила. Частните инвеститори имат пълна свобода върху своите активи. Никога не бих предложил да вложите целия си капитал в една акция, но притежаването на 5 до 10 акции фокусира капитала ви върху най-добрите идеи. Но също така ви осигурява достатъчно диверсификация, че ако една акция внезапно предизвика финансов шок (случва се), тогава няма да понесете нокаутиращ удар.

Частните инвеститори могат да диверсифицират и като купуват акции, които са относително некорелирани с широкия пазар. Акциите в британския индекс на сините чипове FTSE 100 се оказват обвързани с макроикономическите условия, докато акциите с малка капитализация могат ловко да се справят с бурите. Това не означава, че винаги го правят – но притежавайки акции, които не са корелирани помежду си, вие диверсифицирате спрямо системния (пазарния – бел. прев.) риск.

Например, може да приемете възгледа, че технологична акция с малка капитализация може да расте, защото е финансирана за следващата година и макро условията няма да й повлияят много. Тази акция би имала малка корелация с, например, производител на петрол с малка капитализация.

Номерът за частните инвеститори е да търсят възможности, при които възвръщаемостта повече от компенсира поетия риск, и да притежават селекция от такива акции в различни сектори. Този подход изисква ангажиране на време и усилия - може би повече отколкото портфолио, съдържащо много акции. Но всеки, който избира своите акции, без значение колко диверсифицирани могат да бъдат, трябва вече да е ангажиран да следи финансовите пазари и да е готов да търгува във всяка борсова сесия. Това е неизбежен разход, ако не поверявате инвестициите си на някой друг.

Моето убеждение е, че инвестирането в 10 добре проучени и некорелирани акции е добре диверсифицирано и дава шанс за растеж.

След като преминете границата от 20 акции, корелацията със самия индекс (и с фонд мениджъри), които се опитвате да победите, значително нараства. Може да разпръснете залозите си, но това идва с цена: вашето внимание. Можете ли да бъдете експерт по 20 акции наведнъж?

Ако искате да диверсифицирате, тогава си купете индексен фонд. Такъв фонд се представя по-добре от повечето фонд мениджъри, проповядващи диверсификация. Таксите също са по-малки. Звучи ли ви като безплатен обяд?

В най-добрия случай диверсификацията предпазва от рязка волатилност в посока надолу, дошла от една акция. В най-лошия случай лишава частните инвеститори от шанса за грандиозни (и постижими) печалби.

Избирайте разумно, защото решенията, които вземате за разпределението на портфейла ви, могат да нанесат сериозно вреди на вашето благосъстояние.