Дребните инвеститори не трябва да прекаляват с диверсификацията

Носителят на Нобелова награда за икономика Хари Марковиц бе написал, че „диверсификацията е единственият безплатен обяд във финансите“. Това звучи добре, но реалността често e сандвичи, чипс и студено кафе. Частните инвеститори не трябва да диверсифицират толкова, колкото си мислят, пише за Financial Times Майкъл Тейлър, инвеститор и основател на сайта за трейдинг образование shiftingshares.com.

Диверсификацията е общоприета мъдрост. В идеята има много логика: чрез диверсификация в широк спектър от активи инвеститорът може да намали както риска, така и волатилността. За тези, които не са склонни към риск или са в напреднала възраст, тази стратегия със сигурност може да помогне на човек да спи добре.

Всичко в живота обаче е компромис. Намалената волатилност означава, че сте защитени срещу спадове, но сте ограничени откъм ръстове. А когато става въпрос за понижаването на риска, въпреки че специфичният риск (на ниво компания – бел. прев.) е намален, няма значение колко диверсифициран сте при мечи пазар. Почти всичко пада. Смятам, че на частните инвеститори диверсификацията се предлага като хеджиране срещу риска от спад. Но те могат да постигнат подобно хеджиране чрез закупуване на по-малък брой некорелирани акции, без да ограничават ръста.

Диверсификацията се налага от фонд мениджъри, които управляват капитал и трябва да покрият своите бази. Това е така, защото тяхната цел често е да не губят пари, а най-добрият начин за това е да избягват риска. Освен това институциите често имат много повече капитал за управление от частните инвеститори. Освен ако не се събудите една сутрин и не откриете, че изведнъж сте станали многомилиарден хедж фонд, диверсификацията носи повече вреда, отколкото полза.

Това е така, защото не всички акции са равни. Всъщност някои идеи за акциите са по-добри от други. Но ако следвате конвенционалните схващания и купувате 20 акции в равни размери, тогава най-добрата ви идея ще струва 5 процента от портфейла – същият процент като най-лошата ви идея. Следователно диверсификацията е защита срещу риска. По-конкретно, това е защита срещу неща, които не знаете и не можете да контролирате.

Пазарът на акции с малка капитализация в Обединеното кралство е едновременно неликвиден и неефективен. Индексът Aim е пълен с компании, които са недостатъчно проучвани и пренебрегвани. Въпреки това FT съобщи, че през първите 20 години на Aim инвеститорите щяха да загубят пари в 72% от всички компании на индекса. Роел Кампос, бивш член на Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC), веднъж нарече Aim „казино“.

Но неговата гледна точка за акциите от Aim всъщност работи в полза на частния инвеститор. За тези, които ловуват мулти акции (такива, които умножават първоначалната инвестиция в тях), инвестиционната банка Schroders установи, че Обединеното кралство е по-плодородна среда от САЩ. Това е така, въпреки че Америка има репутацията на по-вълнуващи акции.

Книжата с малка капитализация в Обединеното кралство често предлагат асиметрична възможност риск/възвръщаемост, защото тази част от пазара е недолюбвана. Именно тази възможност частните инвеститори трябва да се опитват да уловят, а не да диверсифицират, защото са карани да вярват, че се нуждаят от широка експозиция. Фокусирането върху най-добрите идеи води до по-добри резултати. Като частни инвеститори ние също имаме няколко предимства пред нашите професионални колеги.