След 70 години портфейлната теория на Хари Марковиц е все още актуална

Предимствата на портфейлната диверсификация вероятно първо са били признати от простото правило, посочено във Вавилонския Талмуд (еврейска религиозна книга – бел. прев.): една трета в недвижимимости, една трета в стоки (оборотен капитал) и останалата трета в ликвидни активи.

Обаче строг математически аргумент в полза на диверсификацията е формулиран едва от прочутия анализ на Хари Марковиц „Подбор на портфолиото“, който се появява през март 1952 г. в Journal of Finance. На 70-ата годишнина от публикуването му, изглежда уместно да оценим неговото влияние, пише за Financial Times Артуро Сифуентес, бивш инвестиционен банкер в Ню Йорк и бивш ръководител на инвестиционния комитет на чилийския държавен фонд.

Марковиц е всеобщо признат като баща на съвременните финанси. Всъщност преди него портфолио мениджмънтът не е съществувал като дисциплина. Инвестиционните решения са се ръководели предимно от ад хок правила и интуиция, а не от разумни количествени анализи. Фактът, че Марковиц е все още жив, е свидетелство за това колко млада е тази дисциплина.

Марковиц постанови ли всичко правилно? И да, и не. Големият му принос беше да осигури количествена рамка за анализиране достойнствата на група инвестиции (или портфейл) като цяло. Тази рамка позволи на инвеститорите да оценят степента и ползите от диверсификацията на даден портфейл. И официално изложи идеята за компромис между риска и възвръщаемостта; с други думи, инвеститорите, които желаят да получат по-висока доходност, трябва да са готови да поемат повече риск.

Тези концепции издържаха напълно изпитанието на времето. Всъщност те все още са основата, върху която почива голяма част от съвременните финанси.

Влиятелен резултат от тези две концепции е идеята за ефективната граница – че инвеститорите трябва да се стремят към оптималното съотношение между възвръщаемост и риск при изграждането на портфейла. Идеята за ефективна граница не само премина добре теста на времето, тя се превърна - макар и с много модификации - във водещ принцип за всички сериозни инвеститори.

Рамката на Марковиц обаче показа две слабости. Едната беше разчитането му на математическа конструкция, известна като корелационна матрица (на възвръщаемостта). По същество това описва степента, до която всеки два актива се движат успоредно.

След всичките тези години финансовите анализатори все още не са съгласни кой е най-добрият начин за определянето й. Още по-лошото е, че малки промени в корелацията водят до големи разлики в заключенията, които човек прави. На практика, структурирането на ефективно портфолио въз основа на този подход не работи.

Но друг проблем с формулировката на Марковиц е по-проблематичен - Хари смесва риска и несигурността. Рискът е възможността нещата да се объркат. Несигурността е да не знаеш какво може да донесе бъдещето.

Избирайки стандартното отклонение на доходността като измерител на риска, той прави концептуална грешка. Стандартното отклонение - основен статистически показател - се фокусира върху дисперсията. Той не прави разлика между добри и лоши сценарии, между получаването на по-висока и по-ниска от очакваното възвръщаемост. Тоест стандартното отклонение улавя несигурността, а не риска. Тази концептуална грешка изпрати финансите и икономиката по грешен път в продължение на много години.

Въпреки че този недостатък беше идентифициран преди около 30 години с въвеждането на показатели за риска, фокусирани върху финансовите загуби, като VaR (стойност в риск), академичната общност се забави с възприемането на тези измерители. Практиците обаче реагираха много по-бързо. Никой сериозен мениджър на активи не разчита на стандартното отклонение на възвръщаемостта или на корелационната матрица на Марковиц за каквото и да било.

Дали този емпиричен провал представлява „обвинителен акт“ срещу идеите на Марковиц? Със сигурност не. Може би те могат да бъдат извинени като младежки необмисленост; не забравяйте, че финансите са млада дисциплина. В обобщение бихме могли да кажем, че идеите на Марковиц са практически провал (трудни за приложение в действителност), но теоретичен успех (набор от солидни принципи, които да ръководят инвестиционните решения).

Това може да звучи като сурова присъда, но не е. Вярно е, че числовите инструменти, предложени от Марковиц, бяха постепенно заменяни от по-добри алгоритми, въпреки че до известна степен това все още е в процес на развитие. Въпреки това ефективната граница, компромисът риск-възвръщаемост и предимствата на диверсификацията бяха пътеводната звезда за почти всичко, което се е случило във финансите от 1952 г. насам.

Страхотните идеи често са помрачавани от трудности при реализацията им. Вземете демокрацията. Марковиц просто имаше куп страхотни идеи. Финансовите специалисти трябва да са благодарни за това. А фактът, че много хора все още работят усилено за прилагането им, е свидетелство за тяхната вечна уместност.