Какъв е следващият ход на Путин? Припомнете си Сирия

Колкото и шокираща да беше инвазията на Русия в Украйна, никой не може да твърди, че тя започна без предупреждение.

Войските бяха трупани по границата от месеци. Освен това Русия изпращаше сигнали от години – не само в Източна Украйна, но и в Грузия, Крим и, особено силно и то докато светът гледаше, в Сирия, където руските действия бяха посрещнати безнаказано, дори с безразличие, пише за списание Politico Чарлз Лайстър, старши изследовател и директор на програмите за Сирия и за борба с тероризма и екстремизма към Middle East Institute.

Днес световната общност се активизира да помогне на Украйна. Огромна вълна от западни санкции удариха руската икономика. Най-модерни оръжия на Запада за милиарди долари бяха изпратени, за да подобрят и засилят отбраната на Украйна. При хиляди убити и много повече ранени и с зашеметяващи загуби на оборудване, първоначалните военни цели на Русия бяха тотално разгромени. Русия не се е сблъсквала с толкова решителна стена на противопоставяне от разгара на Студената война.

САЩ и западните съюзници също имат заслуга за това. Но трябва да признаем и, че на първо място Русия се чувстваше сякаш имаше властта да нахлуе в Украйна и че инвазията разсели 11 млн. граждани, уби хиляди и остави огромни части от Украйна в развалини. От години отговорът на международната общност към руската агресия бе в най-добрия случай мека. Пътят към инвазията на Русия в Украйна бе проправен до голяма степен от собственото ни бездействие.

Конфликтът е далеч от приключване, а амбициите на Владимир Путин не са притихнали. Докато Западът обмисля как да удържи Русия и как да се пребори със следващата офанзива, трябва да разберем сигналите, които Русия вече изпраща, и да извлечем най-полезните уроци, които можем от нейната трагична, смъртоносна 7-годишна намеса в Сирия.

1. Това не е цялата война

Конфликтът в Украйна сега явно навлиза в нова фаза. Макар че обединеният ни фронт с Украйна може и да спечели първия двубой, не трябва да се успокояваме. В крайна сметка това, което видяхме досега, може да се окаже просто началният залп към онова, което може да бъде – или всъщност вече е – продължителна война, в която Кремъл може все пак да държи печелившата карта.

Сирия показва степента, до която Кремъл може да се адаптира, когато среща несгоди – и да играе дълго.

Подобно на последния натиск на Русия върху Украйна първата фаза на руската военна интервенция в Сирия срещна големи препятствия. По ръководството на генерал Александър Дворников Русия първоначално се намеси в Сирия по въздух, впускайки се в брутална въздушна кампания срещу сирийските опозиционни сили, които заплашваха самото оцеляване на режима на Башар Асад. Със самолетите си, пускащи непрекъснато бомби от небето, Кремъл се надяваше силите на сирийския режим да обърнат нещата и на земята, но това не проработи. Сирийските сухопътни сили се оказаха до голяма степен неспособни да се възползват от тази руска въздушна подкрепа. В крайна сметка конфликт на няколко фронта в Сирия се оказа несъстоятелен и Русия трябваше да се адаптира.

Дворников, който сега командва руските сили в Украйна и е известен като „Касапина от Сирия“, е част от старата военна гвардия, със склонност към безмилостни тактики, пасващи по-добре на Средновековието, отколкото на 21 век. Въпреки това, отвъд склонността му към безразборни бомбардировки и обсадни войни, Дворников се оказа устойчив и приспособим.

Подобно адаптиране бе да търси допълнителни парнтьори на сухопътните сили отвъд ветхите, корумпирани и до голяма степен некомпетентни сирийски военни. Скоро Русия започна да разполага малки части от специалните сили Спецназ по фронтовите линии. Те обаче си партнираха не със сирийците, а с ливанската Хизбула, която си изгради репутация на ефективна настъпателна сила в първите години на кризата в Сирия.

През по-продължителен период от време Русия започна и да преструктурира сирийската армия, принуждавайки министри и директори да правят промени и да създават изцяло нови подразделения.

2. Русия знае, че Западът може да изгуби фокус

По отношение на самия конфликт в Сирия, знаейки, че Западът е разсеян от ИДИЛ, уморена от конфликта между режима и опозицията и убедена, че Сирия скоро ще се превърне в проблем за Русия, Москва обърна позицията си през 2016 и 2017 г.

Макар че самолетите ѝ продължиха да пускат бомби над цивилни, руските дипломати започнаха да използват все повече преобладаващата терминология на ООН, използвайки реторика за постигане на „деескалация“. Внезапното и продължително одобрение на „деескалирането“ от Русия я превърна вероятно в най-умелия актьор зад разделението от международната общност на най-конфликтните места в Сирия в „зони за деескалиране“.

За международната общност перспективата за спокойствие след години кървав хаос, както и предполагаемата гаранция за осигуряване на хуманитарна помощ в районите, разкъсвани от години на интензивен конфликт, бе привлекателно предложение. В последствие предложението на Русия бе приветствано с отворени обятия. Всъщност САЩ бяха директно включени в преговорите по една от четирите зони за деескалиране в Южна Сирия.