Финландия - липсващото парче в пъзела на сигурността в Северна Европа

600 артилерийски единици, 12 хил. професионални войници и 600 хил. резервисти, 55 изтребителя F-18, които скоро ще бъдат заменени от F-35 - тези бойни способности ще придобие НАТО, ако приеме в състава си Финландия - северноевропейската страна, която дели 1300-километрова граница и сложна история с Русия.

В четвъртък президентът на Финландия Саули Ниинистьо и премиерът Санна Марин заедно декларираха подкрепа за членство, което ще прекрати досегашния военен неутралитет на страната. Официалната политическа позиция се очаква утре, но изглежда и Финландия, и съседна Швеция са решени да влязат в пакта възможно най-скоро.

Това се случва, след като руската агресия в Украйна преобърна обществените и политически нагласи и в двете страни. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обеща бърз процес по присъединяване, който обаче преминава през одобрението на всяка от държавите членки. Последва и първото предизвикателство - турският президент Реджеп Ердоган заяви, че не гледа позитивно на разширяването, тъй като Швеция е сред страните, които приютяват членове на Кюрдската работническа партия.

Официалната заявка и евентуалният процес по присъединяване на Хелзинки и Стокхолм в НАТО предстоят, но изглежда, че с войната в Украйна Владимир Путин вкара в пакта единствената си западна съседка, която се опитваше да поддържа добри отношения с него - такова е мнението на д-р Мика Аалтола, политолог и директор на Финландския институт за международни отношения.

"Аз винаги съм поддържал мнението, че имаше смисъл Финландия да се присъедини към западните институции и че трябва да влезе и в НАТО. Трудните въпроси винаги са били кога и как. Мнозинството финландци беше против членството в НАТО, но след като станаха свидетели на руското нападение и разрушенията в Украйна, мнението се промени. На финландците стана ясно, че Русия може да е заплаха за съседите си и тогава трудните въпроси станаха лесни. Според сегашните проучвания 75 процента от населението на страната подкрепя членството", казва д-р Аалтола в интервю за БНР.

Според него основаният на правила европейски ред в сферата на сигурността винаги е бил подкрепян от страната и това ще продължи и в бъдеще, но "сега сме изправени пред предизвикателство, което може да продължи години. Това не е времето на топлия дух на Хелзинки, защото ветровете, които духат от Русия са много по-студени". При сегашните обстоятелства посредничеството е невъзможно, прекалено много доверие беше загубено, смята той, затова е и време Финландия да се погрижи за своята отбрана, тази на северните страни и на цяла Европа, а не да строи мостовете, които бяха изгорени.

Политологът допълва, че Финландия има много силни отбранителни способности и спартански дух във военно отношение. След началото на първата война в Украйна през 2014 г. военният бюджет е увеличен до сега препоръчваните от НАТО 2 процента от брутния вътрешен продукт. 1300-километровата граница с Русия е голяма отговорност що се отнася до колективната отбрана на Европа, допълва той.

"Швеция от своя страна има много силни военна авиация и флот. И двете страни допринасят за общата сигурност в региона, имат традиции да поддържат собствената си сигурност и реално прибавят възможности за НАТО, което според мен е и основен фактор приемането им да се случи по-бързо", казва експертът.

Д-р Аалтола смята, че макар че Финландия е способна да се отбранява и сама, членство в НАТО има добавената стойност на съвместното стратегическо планиране, в което страната иска да участва. "Финландия е липсващото парче в пъзела на сигурността на Северна Европа - между Мурманск и Финския залив - това е стратегическо местоположение в рамките на колективната сигурност и ползите от присъединяване в НАТО са взаимни", допълва той.

Той не очаква очаквам нужда от разполагане на чужди военни във Финландия и големи промени в начина, по който се защитава страната. "По границата с Русия е спокойно. Руските гарнизони там сега са празни, защото повечето войници бяха изпратени в Украйна и много от тях бяха убити там. Руската страна разполага със стратегическо въоръжение, включително ядрено, което може да послужи за демонстрации на способности, но е малко вероятно да направят повече от това", пояснява той.

Като цяло експертът не очаква големи действия от страна на Русия заради намеренията на Финландия. "Може да има кибератаки и някои заплахи, но ние можем да се справим с тях, защото сме ги преживявали през годините", пояснява той. "Основното предизвикателство пред Русия е да обясни на собственото си население как единствената съседна държава по западната им граница, опитвала се да поддържа добри отношения с тях, сега влиза в НАТО. Ще имат нужда от много дезинформация, голяма част от която ще е за вътрешна употреба, за да могат да се оправдаят пред собствените си граждани".

"Както каза президентът ни, руското ръководство трябва да погледне в огледалото за причините, но със сигурност ще предпочете да обвини финландците, шведите и манипулиращите ги американци. Разбира се, случаят не е такъв - присъединяването е продукт на обяснима промяна на общественото мнение, причинена от войната", посочва политологът.

Той твърди, че ерата на неутралитет за Швеция и Финландия официално е приключила. "Приключи още преди десетилетия, когато се присъединихме към Европейския съюз и заявихме политическа принадлежност, сега с влизането в НАТО заявяваме и военна", обяснява той. "Неутралиетът не е нещо, чрез което финландците се описват, защото той ни беше наложен от Съветския съюз и ние не гледаме на този период с носталгия. Възприемаме се като западна демокрация и скандинавска социална държава. В тази роля се виждаме и в НАТО, а не като строител на мостове или неутрална трета страна."