Дежавю за инвеститори - повтаря ли се инфлационната среда от 70-те?

Глобализацията е дефлационна - производителите с най-ниски разходи доставят на всички. Деглобализацията не е – и с откъсването на Китай и Русия от глобалната икономика това е положението. Енергийният преход също е скъп, както по отношение на изискванията за материали и метали, така и по начина, по който ентусиазмът към него намали ентусиазма за подкрепа на изкопаемите горива. 11-те най-големи петролни компании на запад инвестираха 100 милиарда долара миналата година, отбелязва Бари Норис от Argonaut. 

Това може да звучи като много пари, но не е така. Преди по-малко от десетилетие те инвестираха 250 милиарда долара годишно. Това намалено инвестиране води след себе си ограничения в предлагането, които не изчезват ей така. Миналата година западните петролни компании откриха нови залежи от петрол и газ, еквивалентни на едва 4% от световното търсене – ново дъно. И разбира се това означава по-високи цени.

Има аргумент, че тези инфлационни импулси и икономическите повратни точки, които ги причиняват, са нищо на фона на друга гигантска глобална динамика - застаряващото население. Казват ни, че с напредване на възрастта хората преминават от фаза на натрупване към такава на заместване, и съответно потреблението им намалява. Това е толкова дълбоко дефлационно, че не е възможно инфлацията да се установи в западните икономики (вижте Япония).

Никога не съм вярвала изцяло на това. То не отговаря на поведението на пенсионерите, които виждам около себе си - и се оказва, че не пасва и на поведението на редовия пенсионер. Нов доклад на Института за фискални изследвания показва, че средно общите разходи на домакинствата на пенсионерите не намаляват. Те остава доста постоянни, всъщност леко се покачват до 80-годишна възраст и леко намаляват едва след това. Също така си струва да се отбележи, че застаряващото ни население изостря недостига на работна ръка.

Неизбежен ли е дефлационният импулс от застаряването на населението, който мнозина приемат? Той може и да не съществува. А ако е така, наистина не остава нищо, което да попречи на инфлацията да остане много по-висока, отколкото всички бяхме свикнали в продължение на много години напред.

Всичко това оставя инвеститорите малко парализирани. Не можете да вярвате на облигациите (това ще бъде така, докато лихвените проценти се покачват, а не намаляват). Не можете да се доверите на кеша (всичко на депозит губи 7 процента или повече в реално изражение в момента). Не можете да повярвате и на акциите, на които сте разчитали през последното десетилетие: осемте компании с мегакапитализация на Yardeni Research (Amazon, Alphabet, Apple, Meta, Microsoft, Netflix, Nvidia и Tesla) са надолу средно с 28% от януари.

Единствената добра новина е, че макар всичко това да изглежда като нещо ново (и е такова за повечето участници на пазара), всъщност не е ново. Голяма част от него отразява условията от 70-те години на миналия век - друго време, в което изглеждаше че всичко се променя изведнъж. Не всичко е същото, но има достатъчно, за да си струва да погледнем малкото неща, които тогава направиха хората по-богати, а не по-бедни.

Имайки това предвид, дръжте злато. Влагайте в активи, чиито цени се покачват от кризата при доставките, като изкопаеми горива и суровини. И абсолютно решително, очаквайте волатилност и регулярни страхове от рецесия. Имаше много от това през 70-те години - и ще има много от това през останалата част от 2020-те.