Спирането на руския газ ще изяде 1,5% от БВП на ЕС в най-лошия случай

Спиране на руските газови доставки за Европейския съюз могат потенциално да намалят брутния вътрешен продукт (БВП) на блока с до 1,5%, ако следващата зима е студена и регионът не успее да вземе превантивни мерки за спестяване на енергия. Това показват нови оценки от Брюксел.

Очаква се Европейската комисия да предупреди, че в случай на обичайно студена зима спиране на газовите доставки от Москва ще намали БВП на блока с между 0,6% и 1%, става ясно от проектодокумент на ЕС, видян от Bloomberg.

Блокът също така планира набор от препоръки за страните членки – включително за намаляване на използването на уреди за отопление и разхлаждане, както и някои пазарни мерки, за да компенсира евентуалния ефект от възможно пълно спиране на „синьото гориво“ от Русия. Тези мерки ще бъдат доброволни и правителствата ще трябва да представят информация какво са предприели през септември. ЕК също така ще има правото да налага принудителни намаления на потреблението на по-късен етап, ако това се окаже необходимо.

„Координиран на ниво ЕС отговор преди зимата, в дух на солидарност между страните членки, ще ограничи отрицателния ефект върху БВП и работните места при евентуално голямо сътресение“, посочват от комисията в проектодокумента, озаглавен „Спести газ за една сигурна зима“ (Save gas for a safe winter).

Предприемането на ранни мерки за намаляването на потреблението в случай на обичайно студена зима пък може да ограничи отрицателните ефекти от по-слабото снабдяване върху БВП до 0,4%, изчисляват в текста.

Спирането на руския газ ще намали БВП на ЕС с до 1,5% в най-лошия сценарий. Графика: Bloomberg

Най-голямото предизвикателство за ЕС тази зима ще е да гарантира достатъчни резерви, с които да изкара периода на пиково търсене за отопление и производство на енергия. Макар равнището на резервите миналата година да бе с 10 процентни пункта под това през периода 2016-2018 г., те в момента отговарят на историческите средни стойности – над 63% или равни на 46 дни на зимно потребление, става ясно още от проектодокумента. Той все още не е в завършен вариант и подлежи на промени преди публикуването в сряда.

ЕС остава притеснен за възможността Москва да спре кранчето на доставките в отговор на няколкото пакета санкции заради инвазията в Украйна. Русия вече спря „Северен поток 1“ за поддръжка, като остават съмненията дали и кога тръбопроводът ще бъде пуснат отново. Преди това тръбата пропускаше газ само на около 40% от капацитета си.

Симулации, проведени от Комисията и газовите системни оператори, показват, че спирането на руския внос през юли ще означава, че резервите на ЕС ще са запълнени на 65-71% в началото на ноември, което е значително под целта от 80%. Това означава, че ще има дупка от 30 млрд. куб. м газ по време на зимните месеци при нормални метеорологични условия и продължаващи значителни доставки на втечнен природен газ. Поради това има много голям риск хранилищата в някои страни членки да се изпразнят през април 2023 г., показва текстът.

„Като се има предвид постоянно затегнатият международен газов пазар, попълването на хранилищата през лятото на 2023 г. ще е много трудно и това на свой ред ще занижи подготовката за следващия зимен сезон“, посочва комисията. „Нивата на запълване на хранилищата през октомври 2023 г. ще са само на 41%“, се посочва още.

Ограничаването на руските доставки са засегнали 12 страни членки и накараха Германия да повиши предупреждението си за риск на газовия пазар до втората от няколко степени на тревога миналия месец. Като цяло потоците от Русия през юни са били по-малко от 30% на средните за периода 2016-2021 г., показва документът.