Ръстът в Източна Европа вероятно се забавя

Данните за растежа в Източна Европа вероятно ще са по-слаби от очакваните и ще принудят централните банки в региона да понижат основните лихвени проценти, пише Bloomberg.

Стимулираният от износа растеж в региона, възстановяващ се от най-тежката криза от края на комунизма преди две десетилетия, е застрашен от трусовете на глобалните пазари, породени от задълбочаващата се криза в еврозоната и понижаването на кредитния рейтинг на САЩ. Данни, публикувани миналата седмица, показват, че в България и Русия растежът през второто тримесечие на годината е бил по-слаб от очакванията.

„Ако глобалният растеж отново се забави, това ще засегне главно страните, където възстановяването е по-крехко“, казва Ларс Кристенсен, главен анализатор на Danske Bank в Копенхаген. „Тази негативна тенденция може да продължи доста дълго и вероятно ще предизвика реакцията на централните банки“.

Трейдъри на валутните пазари, които миналия месец очакваха, че лихвените проценти в Източна Европа ще бъдат повишени, сега залагат, че през следващите 6 месеца лихвите в Полша, Чехия и Унгария ще бъдат понижени.

Според икономисти, участвали в проучване на Bloomberg, през второто тримесечие чешката икономика се е забавила за първи път от излизането си от рецесията през първото тримесечие на 2010 г., докато след четири тримесечия на растеж Унгария е на прага на стагнация.

След двугодишна рецесия през 2009 г. и 2010 г. румънският растеж вероятно ще остане задоволителен единствено през първото тримесечие, докато очакванията за периода април - юни са, че икономиката на страната се е забавила чувствително. Растежът в Полша също се очаква да се забави.

Растежът в Източна Европа изостава от този в Азия и Латинска Америка – двата развиващи се региона, с които бившите социалистически страни се съревновават за привличане на чуждестранни инвестиции и нови пазари. Въпреки че няма развиващ се пазар, който да е „имунизиран“ срещу кризата в еврозоната и САЩ, Азия ще се представи най-добре, докато по-слабото търсене за източноевропейския износ, както и оскъдните капиталови потоци ще засегнат най-тежко Източна Европа, прогнозират от Capital Economics.

„Икономиките от развиваща се Европа изглеждат най-уязвими“, казва Нийл Шеаринг, главен икономист на Capital Economics. „Те разчитат в по-голяма степен на износа за изпитващата затруднения еврозона. Те са по-зависими от притока на чуждестранни капитали за финансиране на вътрешното потребление и за обслужването на дълговете си и трето, значителните бюджетни дефицити означават, че правителствата им не могат да си позволят фискални стимули, ако това се наложи“.

През второто тримесечие икономическият растеж в България се е забавил до 1,9% от 3,4% за периода януари - март, сочат правителствени данни, публикувани на 12 август.

„През третото и четвъртото тримесечие ще наблюдаваме допълнително забавяне на икономиката в Източна Европа, поради комбинацията от по-слабо домашно потребление и по-слабия износ“, казва Рафаела Тенцони, икономист на  Bank of America Merrill Lynch в Лондон.

Някои страни в Източна Европа като Унгария и Полша са притиснати допълнително от поскъпването на швейцарския франк, което увеличава вноските във форинти и злоти по потребителски кредити в швейцарски франкове и така понижава покупателната способност на значителна част от населението.

Последните данни от региона говорят за по-слаба инфлация в Чехия, Унгария, Полша, Украйна, Русия и Румъния, което може да мотивира централните банки да задържат или понижат основните лихвени проценти.