Контрасанкциите на Путин са удар върху модерните руснаци

Когато Кремъл обяви по-рано този месец забрана върху вноса на храни от САЩ и Европейския съюз, руските социални мрежи експлодираха от вицове за празните рафтове на магазините в СССР. Но рафтовете няма да останат празни, те просто ще бъдат напълнени с най-насъщните и до болка познати артикули – следствие от една правителствена политика, която тегли страната обратно в миналото и отразява вътрешните напрежения в нея. 

Западните санкции и руските контрасанкции показаха взаимозависимостите между президента Владимир Путин, неговите придворни олигарси и неговите поддръжници сред по-широките слоеве от населението, пише в свой анализ за New York Times редакторът на руския бизнес всекидневник "Ведомости" Максим Трудолюбов. Президентът ще използва контрола си върху богатството на олигарсите, за да облекчи трудностите, които санкциите ще причинят на неговите поддръжници, а в същото време неговите критици и онези руснаци, които не са част от неговата опора, вероятно ги очакват тежки времена. 

Ако икономическата война се затегне, властовите структури на страната постепенно ще наложат безкомпромисен социален ред и ще се върнат към системата на преразпределяне отгоре надолу, характерна както за Съветска Русия, така и за старата Русия отпреди управлението на Петър Велики. В продължение на векове Московският царски двор е властвал чрез метода на покровителството. Великият княз, или след това царят, редовно давал на своите боляри подаяния от храна и дрехи. Неговите министри също имали привилегията да получават храна и услуги за сметка на народа, а също имали право да задържат част от царските данъци и такси, които самите те били овластени да събират. 

По време на Санктпетербургския период на монархията (от управлението на Петър Велики, основал северната столица през 1703 г., до Николай Втори, абдикирал през 1917 г.), Русия постепенно се отърси от тези архаични практики, развивайки модерна държава, частна собственост, независими съдилища и дори народно представителство. 

Болшевиките, които през 1918 г. решиха да преместят столицата обратно в Москва, заедно с това направиха и крачка назад към Московията, съществувала като държавна структура през XVI и XVII век. Повечето от модерните руски институции, включително пазарите и частната собственост, бяха премахнати, а съветските лидери се оказаха в положение, при което трябваше да хранят и да управляват точно както при царете.