ЕК дава Чехия, Полша и Унгария на съд заради неспазване на квотите за мигранти

Европейската комисия (ЕК) реши да даде Чехия, Унгария и Полша на съд заради неспазване на правните им задължения по изпълнението на схемите за преместване на мигранти в рамките на Европейския съюз (ЕС), съобщават от пресслужбата на Комисията.

На 15 юни 2017 г. Брюксел започна процедури за нарушение срещу трите държави заради схемата. Заради случая ЕК съкрати и срока за отговор от обичайните два месеца до един месец. Отговорите не са удовлетворили Комисията и в края на юли институцията обяви, че преминава на втория етап от наказателната процедура – изпращане на мотивирано становище.

Междувременно Съдът на ЕС потвърди валидността на схемата за преместване на мигранти в решение от началото на месец септември. Чехия, Унгария и Полша обаче продължават да нарушават правните си задължения, произтичащи от членството в блока, и отказват да приемат мигранти по схемата.

ЕК припомня, че съгласно решение на Съвета на ЕС държавите членки трябва всяко тримесечие да заявяват свободните места за преместване на мигранти, като осигурят бърза и добре организирана процедура.

През последните месеци почти всички държави са поели ангажиментите си за преместване, посочват от ЕК. Единствено Унгария не е приела нито един мигрант по схемата, а Полша и Чехия са спрели да приемат хора съответно от 2015 и 2016 г.

Данните на ЕК показват, че досега по схемата са преместени 32 хил. души. Все още има мигранти в Италия и Гърция, които подлежат на преместване.

Комисията започва още две съдебни дела срещу Унгария – заради законодателството за неправителствените организации, финансиране от чужбина, и за висшето образование. Преминава на следващ етап и процедурата срещу страната за закона за убежището.

Комисията реши да започне съдебно производство срещу Унгария поради неспазване на задълженията на страната съгласно разпоредбите на Договора за ЕС относно свободното движение на капитали, посочват от ЕК. Става въпрос за разпоредбите в закона за неправителствените организации, които непряко дискриминират и несъразмерно ограничават даренията от чужбина до организации на гражданското общество в Унгария.

Тези разпоредби, които се прилагат по отношение на чуждестранния източник на капитала, поставят редица административни формалности и тежести върху получателя на капитала и могат да имат стигматизиращ ефект както върху получателите, така и върху донорите, посочват от Комисията.

Според Брюксел Унгария нарушава правото на свобода на сдружаване и правото на защита на личния живот и личните данни, залегнали в Хартата на основните права на ЕС.

Припомняме, че Будапеща прие законодателство, според което неправителствени организации, финансирани от чужбина, които получават годишно над 7,2 млн. форинта (24 хил. долара) чужд капитал, трябва да се регистрират и да посочват изрично във всичките си публикации, уебсайтове и прес материали като „организации, финансирани от чужбина“.

От тези организации се изисква също така да докладват на унгарските органи конкретна информация за финансирането, което получават от чужбина, подробности за донорите и всяко дарение. Тези данни се включват в специален регистър и са обществено достъпни.

Съответните организации са обект на санкции, ако не спазват новите задължения за регистрация, докладване и прозрачност.

ЕК допълва, че Законът за висшето образование в България е изменен на 4 април 2017 г. Според Комисията законът непропорционално ограничава университетите в ЕС и извън блока в техните операции.

С промените се въвеждат нови изисквания по отношение на името на чуждестранните висши учебни заведения, необходимост от двустранни споразумения между Унгария и страни по произход на чуждестранните висши училища ако не са от държава от Европейското икономическо пространство, необходимост от предоставяне на услуги за висше образование и в страната на произход и допълнителни изисквания за регистрация и издаване на разрешителни за висше образование в Унгария.

Промените не са съвместими с със свободата на висшите учебни заведения да предоставят услуги и да се установяват навсякъде в ЕС. Новото законодателство противоречи на правото на академична свобода, правото на образование и свободата да се извършва стопанска дейност, както е предвидено в Хартата на основните права на ЕС и съгласно международното търговско право.

ЕК припомня, че процедурата за нарушение срещу Унгария заради тези законови промени започна през април 2017 г. Будапеща продължава да държи на позицията си в отговорите си до ЕК, изпратени на предишните два етапа от процедурата.

Що се отнася до законодателството за убежище в Унгария, ЕК казва, че то противоречи на общото законодателство. Наказателната процедура тръгна през 2015 г., а допълнително уведомително писмо е изпратено през май т.г.

След анализ на отговорите на унгарското правителство ЕК посочва, че няма да преследва страната по четири от общо единадесетте проблемни точки в закона, които са установени.