Кипър: Държавата ще субсидира кредитни длъжници

Държавни гаранции за 2,6 млрд. евро в полза на частна банка. Над 500 млн. евро депозити, изтеглени само за една седмица от паникьосани вложители. Близо 15 000 банкови длъжници и необслужвани кредити за над 3 млрд. евро в нова правителствена програма за държавна финансова помощ, влизаща в сила от 1 януари 2019 г.

Всичко това влиза в „цената”, която Кипър плати, за да предотврати заплашващата го първа голяма банкова криза след колапса от 2013 г. и излизането му от меморандума с тройката международни кредитори през 2016 г. Сметката бе предоставена на правителството, парламента и най-вече на всички кипърски данъкоплатци, за да се осъществи най-критичната за финансовото здраве на страната банкова сделка - придобиването на „добрата” част от Cyprus Cooperative Bank (Кипърската кооперативна банка), втори по големина трезор в Кипър, 99,2% от чийто капитал принадлежат на държавата, от третата по големина местна банка Hellenic Bank.

Сделката държа в напрежение политици и финансисти три седмици - от даването на „зелена светлина” за нея от правителството на 15 юни до инфарктното нощно заседание на парламента на 8 юли. През това време ходът на събитията и противоречивите изказвания на участниците в тях все повече съживяха спомена за кошмарните за Кипър дни от март 2013 г. и засилваха страха от повторение на тогавашния банков и икономически срив, довел до подписването на меморандума с тройката международни кредитори. 

Точно както преди пет години, правителството и парламентът се надбягваха в маратон от инфарктни извънредни и редовни заседания. Само в рамките на една седмица кабинетът се събра 3 пъти, шефът на финансовата комисия в парламента обяви готовност за всекидневни заседания до среднощ, с аргумент за по-добра подготовка парламентът отложи заседанието си, насрочено за петък следобед, за неделя вечерта, притиснат да одобри спорния пакет законопроекти преди лятната си ваканция.

Силната конфронтация между правителството и опозицията по предложенията за излизане от възникналата банкова мини-криза бе съчетана със спешни срещи на президента Никос Анастасиадис с лидери на парламентарно представени партии в опит да се осигурят достатъчно гласове, тъй като подкрепящата кабинета дясноцентристка партия ДИСИ няма мнозинство в парламента. От най-голямата опозиционна партия – лявата АКЕЛ, обвиниха правителството, че изнудва депутатите с „опрян в челото пистолет”, точно както президентът Анастасиадис обясни през 2013 г., че е подписал тежкия меморандум с тройката международни кредитори.

За събитията отпреди пет години напомниха и опашките от стресирани вложители, които се извиха пред клонове на Кооперативната банка. Хората теглеха спестяванията си заради опасността, ако сделката не се осъществи, да се стигне до ново „подстригване” на депозитите, както през 2013 г. бе рекапитализирана Bank of Cyprus. Само за една седмица 500 млн. евро напуснаха Cyprus Cooperative Bank, след като 2 млрд. евро бяха изтеглени от нея през първите три месеца на годината.

На този фон правителството и парламентът трябваше да вземат ключови за бъдещето на банковата система и икономиката на страната решения.