ЕС вижда заплаха за Балканите в размяната на територии между Сърбия и Косово

Германия предупреди, че преначертаването на сръбската граница с Ксово ще предизвика етническо напрежение, като и според други европейски държави размяната на територии между двете страни е прекалено опасно начинание.

Белград и Прищина по-рано този месец излязоха с предложения за разширяване на своите територии за сметка на другата държава. Идеите обаче така и не бяха синхронизирани, като сръбският президент Александър Вучич вече отхвърли възможността за размяна.

Според политици и анализатори в Белград споразумение, което дава на Сърбия контрол върху Северно Косово в замяна на Прешевската долина в Южна Сърбия, може да се окаже приемливо и за двете страни, въпреки че подобен вариант все още е далеч от масата за преговори. Постигането на разбирателство между Белград и Прищина е от особена важност и за двете страни, тъй като е едно от условията за членството им в Европейския съюз.

Съседните държави се договориха през 2013 г., че ще решат всички висящи въпроси помежду си, но досега са постигнали слаб напредък.

При пристигането си за среща на европейските външни министри и балканските им колеги първият дипломат на Германия Хайко Маас заяви, че дискусиите за размяна на територии не са правилният ход.

„Вярваме, че това може да отвори твърде много стари рани у населението и по тази причина сме много скептични“, каза Маас пред репортери. Неговата позиция бе повторена и от останалите европейски министри. Според първия дипломат на Люксембург подобни действия биха имали „много негативни последствия“, а за финландския външен министър Тимо Сойни такъв ход би бил рискован.

От своя страна сръбският вицепремиер Ивица Дачич заяви, че страната му търси мирно решение с Прищина, въпреки че не даде повече подробности.

По-рано този месец косовският президент Хашим Тачи заяви, че ще представи плана си пред своя сръбски колега Александър Вучич по време на двустранната си среща през септември в Брюксел.

След решението на Великобритания да излезе от състава на Европейския съюз, блокът се опитва да покаже, че все още има намерение да се разширява, разчитайки на членството на страните от Западните Балкани. Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия се надяват да се присъединят към съюза, като преговори вече започнаха с Белград и Подгорица.

През юни Франция и Холандия неочаквано забавиха решението си за начало на преговорите за членство със Скопие и Тирана от страх от антиимигрантски настроения у дома, с което допълнително усложни процеса по разширяване на блока.