Падението на Agrokor накара бизнеса на Балканите да преосмисли правилата

През 2006 г. трима бизнес лидери се събират в Белград за среща, толкова тайна, че се нуждае от мистично кодово име – Херкулес. Тримата титани искат да изпробват силата си, създавайки компания за търговия на дребно, която да доминира на пазара в страните от бивша Югославия.

Тримата – Ивица Тодорич от хърватската Agrokor, Зоран Янкович от словенската Mercator Poslovni Sistem и Мирослав Мискович от сръбската Delta Holding, се пазарят в продължение на шест часа, преди да се откажат от идеята. Те така и не успяват да се договорят за дяловете си. По-късно се оказва, че двама от тях от тях по късмет са се измъкнали от бъдещи проблеми. Когато Тодорич се опитва да осъществи плана сам десетилетие по късно, това се оказва неговата гибел, посочва Bloomberg в свой материал.

Основаното на дългове разрастване на Agrokor достигна своя пик с покупката на Mercator. По това време компанията е най-големият конгломерат в региона с 60 000 служители. Но когато тя се оказа неспособна да изплаща задълженията си, нейното падение бе такава заплаха за икономическата стабилност, че хърватското правителство пое реструктурирането й, прокарвайки специален закон.

Сега Тодорич очаква изслушванията по делото си, а неговата бивша империя скоро ще се управлява от инвеститори.

Падението му беше също и преломният момент в начина, по който бизнес лидерите в бивша Югославия разглеждат взимането на стратегически решения.

„Всички са наясно, че няма никой, който да е прекалено голям, за да не се провали, както и че ефективността и дългосрочната устойчивост са ключови за успеха“, посочва Душан Радевич, главен финансов директор на сръбската компания MK Group, която оперира в земеделския, банковия и хотелиерския сектор.

Бизнес лидерите по света дълго време се бориха с ограниченията на растежа и диверсификацията. За тези от тях на Балканите примерът на Agrokor, притежаваща всичко от клиники до кина, се оказа стратегия, която им напомняше на конгломератите от ерата на социализма, която обаче отдавна приключи.

„Съдбата на Agrokor със сигурност накара предприемачите в региона да се съмняват в себе си, в източниците си на финансиране, инвестициите и фокуса си“, посочва главният изпълнителен директор на хърватската холдингова компания Atlantic Grupa d.d. Емил Тедаши. По думите му това е добър пример за това колко опасни могат да бъдат неадекватните източници на финансиране.

Говорителка на Agrokor заяви, че Sberbank PJSC, VTB Group и други нейни кредитори може да получат възможността да назначат свое собствено ръководство начело на компанията до януари следващата година.

Финализирането на процеса по шреструктурирането ѝ ще бъде повратна точка за правителството на премиера Андрей Пленкович, който положи усилия да предпази хърватската икономика от ефектите на един потенциален банкрут на конгломерата.

Големите амбиции на Ивица Тодорич доведоха до дълг от над 7 млрд. долара – два пъти повече от оценката на компанията. Споразумението с кредиторите се очаква да бъде оспорено в съда, а това, което остана от империята му, очаква ново ръководство и нова стратегия за работа.

„Тодорич е демоде, купува всичко, от което смята, че една компания има нужда за развитие, вземайки твърде много заеми от различни банки“, посочва вицепрезидентът на Delta – най-старата холдингова компания на Сърбия, Живорад Васич. „Тя беше успешна компания, но той не прочете ситния шрифт за дълга на Mercator. Въпросът е дали в съвременния свят има място за подобна корпоративна култура“, допълва още той.

За Delta формулата на успеха е в намирането на добри обекти за придобивания, закупени за правилната сума и в точното време, посочва още Васич. Компанията вече е продала бизнеса си за застраховане, верига за търговия на дребно и банка. Освен със земеделие, което представлява една трета от дейността на компанията, Delta също така строи петзвездни хотели.