Кипър утроява инвестициите в научни изследвания и иновации

Средиземноморската страна вече има „главен учен”, чиято задача е да координира и насърчава технологичните разработки

Хай-тек като хай-приоритет

Пет ключови области от икономиката на Кипър са приоритетни за иновации, според Кириакос Кокинос. Това са агротехнологиите, климатичните промени, енергетиката /с акцент върху възобновяемите енергийни източници/, здравеопазването и образователната система. Те са и в основата на стратегията на страната за „интелигентна” специализация.

Правителството нееднократно заявява амбициозната си визия Кипър да се развие и утвърди като „хай-тек хъб” в Източното Средиземноморие. Това е напълно реална цел, смята новоназначеният главен учен. Високите технологии са „хай-приоритет” за страната, но трябва да се конкретизира в коя сфера може да се „специализира” Кипър като регионален иновативен център, уточнява той. Спорен него удачен избор за интелектуалния потенциал на страната може да са финансовите технологии, тъй като Кипър има опит и е сред добрите играчи в тази индустрия.

Една от стратегическите цели, за чиято реализация ще работи новоназначеният главен учен, е създаването на „микс” от благоприятни условия за изследвания и иновации – както за частния сектор в Кипър, така и за големите чуждестранни компании. „С търговска цел компании като IBM, „Майкрософт” и други присъстват у нас, но предизвикателството е да ги заинтригуваме те да дойдат тук за научни изследвания и да си сътрудничат с местните изследователи. Това е ключът към нашия успех”, посочва г-н Кокинос.

Успешен и неуспешен модел

Създаването на нова научно-изследователска инфраструктура е още една от важните за страната цели, която попада в мандата и отговорностите на главния учен.

Като много успешен модел в тази насока той оценява кипърския опит в създаването и развитието на центрове за върхови постижения. В страната в момента действат две такива структури - Центърът за върхови научни изследвания и иновации на Университета на Кипър /KIOS/ и Центърът за изследвания за интерактивни медии, интелигентни системи и нови технологии /RISE/, които се финансират от европейски и национални фондове.

„Напът” са още три такива успешни истории. Три кипърски предложения са сред 12-те одобрени от Европейската комисия проекти за създаване на центрове за върхови постижения, които ще бъдат финансирани по програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020”, обяви правителството в началото на април. Те са в областта на морските технологии и синята икономика, в медицината и в селското стопанство.

Одобрените проекти ще получат европейско финансиране в размер на 15 млн. евро за 7-годишен период. Стъпка за реалното изпълнение на националната стратегия за иновации е решението, което правителството на Кипър вече взе, да предостави допълнително по 15 млн. евро национално финансиране за всеки утвърден от ЕК такъв център.

Неуспешен се оказа опитът на Кипър да създаде друга научно-изследователска структура – технологичен парк, който трябваше да бъде близо до крайбрежния град Лимасол. Обявяваната за него процедура два пъти се провали поради липса на инвестиционен интерес. „Нямаше инвестиционен интерес, защото това по-скоро бе проект за развитие на недвижими имоти, а не на технологии”, коментира Кириакос Кокинос.

Изграждането на технологичен парк остава най-общо като идея, но не влиза като приоритет в неговата „пътна карта” за мандата му на главен учен на Кипър, признава той. Според него подобна структура вече не отговаря на съвременното развитие. „Технологичните паркове бяха приложими, подходящи през 90-те години на миналия век, в периода около 2000 г., когато беше добре под един покрив, на едно място да има квалифицирани технологични компании, университетски изследователски центрове и други научно-развойни звена. В процеса на развитие стигнахме до извода, че това не е необходимо, по-удачно е създаването на клъстъри. Това важи особено за Кипър, който е много малък”, твърди Кириакос Кокинос и от опита си на управляващ в технологичния бизнес.

Според него по същество столицата Никозия е такъв „технологичен парк”. В нея работят над 2500 изследователи, редица водещи изследователски центрове като Университетът на Кипър, Кипърският институт, Институтът за селскостопански научни изследвания, двата центъра за върхови постижения KIOS и RISE. Всички тези играчи се намират и функионират на площ в радиус от не повече от 3 километра, уточнява г-н Кокинос.

Създаването на иновативни бизнес клъстъри, стартиращи предприятия, инкубатори за млади предприемачи с иновативни идеи в приоритетните области са решенията, към които Кипър трябва да се стреми, е професионалното мнение на главния учен.