Черна гора поне засега избегна китайския дългови капан

Според Лука Щерич от Белградския център за политика за сигурност решението на проблема се отлага. „Това само намалява непосредствената опасност от дългова криза“, казва той.

„Що се отнася до размера на заема, както и няколко забавяния, които вече видяхме с приключването на първия участък, строителството на магистрала е дългосрочен, скъп и непредсказуем проект, който ще тежи на Черна гора в продължение на десетилетия“, допълва той.

Други са загрижени, че Черна гора може да не е избегнала китайския „дългов капан“. Висар Джамбази, политически изследовател в базираната в Косово Демокрация за развитие, определено не мисли така.

„Не мисля, че Черна гора е избягала от китайския дългов капан, защото в момента те страдат от последствията“, казва той пред Emerging Europe. „Поуката тук е, че следващия път, когато Китай предложи големи пари, всеки ще насочи погледа си към Черна гора като перфектен пример за дълговия капан, който поставя Китай. Черна гора ще служи като учебник за китайската дипломация. Мисля, че Западните Балкани си научиха урока“, посочва той.

Ще научат ли наистина другите страни в региона своя урок? Времето ще покаже, но Шебок отбелязва, че може да има противоречив ефект.

„Вместо това те могат да се почувстват смели да вземат китайски заеми, тъй като когато се окажат неспособни да ги изплатят, сега има прецедент с намеса на западни институции“, допълва той.

Уроците за останалата част от региона са изобилни, според Маркович Хазе. „По-консервативни бюджетни прогнозни прогнози и икономическо планиране трябва да се извършват в преходните икономики на Западните Балкани, някои от които – подобно на Черна гора, разчитат твърде много на чуждестранните капиталови потоци и бюджетните приходи от нестабилни сектори като туризма“, коментира тя.

Докато сделката за хеджиране на Черна гора е с частни инвестиционни банки и макар че точните подробности не са публикувани, широко се разбира, че както Брюксел, така и Вашингтон са изиграли роля за осъществяването ѝ. Първоначално обаче ЕС не искаше да се намесва директно, когато Черна гора поиска помощ през април.

„Ако участници като ЕС и САЩ искат да ограничат настоящото и бъдещото китайско влияние в региона, те трябва да бъдат готови да предоставят алтернативи за икономическо и инфраструктурно развитие, да си сътрудничат тясно със страните от Западните Балкани по време на процеса на присъединяване и да направят процесът на разширяване отново приоритет“, коментира Владисавлев.

Едно нещо, което настоящата ситуация изяснява, е, че и ЕС, и САЩ разбират заплахата, която Китай представлява за техните интереси в Западните Балкани.

„Въпреки това през последното десетилетие Пекин успешно се възползва от пасивността на ЕС и придоби икономическо и политическо влияние със заеми и големи проекти в региона. Като се вземе предвид на пръв поглед безкрайния процес на присъединяване и ясното засилване на евроскептицизма в повечето страни в региона, Брюксел се нуждае от амбициозна всеобхватна стратегия, която да осигури надмощие в Западните Балкани през следващите години“, заключава Щерич.