Разширяването на ЕС в Западните Балкани е на дълъг и криволичещ път

На картата на Европейския съюз (ЕС) има видима, голяма дупка там, където се намират няколко парчета от бившата Югославия и Албания. Лидерите на тези страни имат желание да се присъединят към блока, докато ЕС, загрижен за стабилността в Западните Балкани и нарастващото влияние на Русия и Китай, също е нетърпелив, но не и в условията на пандемия и не и преди условията на Брюксел да бъдат изпълнени.

Албания, Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Косово образуват група, която се простира на изток от Хърватия, последното попълнение на ЕС през 2013 г., до Гърция и България, пише Bloomberg.

Регионът все още се възстановява от кървавото разпадане на Югославия, най-тежкият конфликт в Европа след Втората световна война, на фона на продължаващите етнически вражди, затруднените икономики и геополитическите сътресения.

Западни

Държавите, които се стремят да се присъединят към ЕС, са заобиколени от други членки на блока. Първото разширение на Съюза към бившите социалистически страни беше през 2004 г.

Географията, историята и силните икономически връзки благоприятстват разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани. ЕС е най-големият инвеститор и търговски партньор в региона, а включването на страните в блока би могло да помогне за стабилизиране на политиката и би увеличило един от най-големите търговски блокове в света с 18 милиона души.

Присъединяването към ЕС би повдигнало жизнения стандарт на тези страни, изгубили милиони граждани заради емиграция към по-богатите западни държави в търсене на по-добър живот.

Най-ранният срок за присъединяване към ЕС на някои от страните от Западните Балкани е 2025 г. Критериите за това са демократични стандарти, управление, икономическа устойчивост и външни отношения.

Сърбия и Черна гора са най-напреднали в процеса. Албания и Северна Македония може да започнат преговори за присъединяване. Босна и Херцеговина и Косово все още не са официални кандидати.

Сръбският президент Александър Вучич призова блока да предложи „целева дата, а не само перспектива“ за приемането на страните от Западните Балкани.

Една от пречките за разширяването на ЕС в региона е напрежението между Сърбия и бившата ѝ провинция Косово, която едностранно обяви независимост през 2008 г., тъй като блокът не разглежда кандидати с неразрешени гранични спорове. Посредничеството на ЕС между враговете през войната, избухнала след обявяването на независимост от Косово, не постигна кой знае какъв напредък. Пет държави от ЕС – самите те в риск от отцепване на територии, не признават Косово и няма изгледи скоро да се присъединят към мнозинството в блока и да приемат бившата сръбска провинция като суверенна държава.

Най-нефункционалната отделна държава е Босна и Херцеговина. Тя има система за споделяне на властта между три основни етнически групи след войната в периода 1992-1995 г. Сръбската част заплашва с отделяне.