Разширяването на ЕС в Западните Балкани е на дълъг и криволичещ път

Излизането на Великобритания от ЕС и отстъплението от демокрацията в Унгария и Полша направиха някои членове неохотни да приемат повече държави в блока. Вирусът също измести приоритетите на Брюксел.

Северна Македония и Албания спечелиха одобрение през 2020 г. за започване на преговори за присъединяване, но преговорите не започнаха на фона на противопоставянето на Франция и други държави, които твърдят, че ЕС трябва първо да разреши вътрешните си предизвикателства.

Освен това България блокира Северна Македония заради езика и споделената история.

След като мобилизира 3,3 млрд. евро през 2020 г. за Западните Балкани, ЕС заяви в доклад от октомври 2020 г., че „надеждната политика за разширяване е геостратегическа инвестиция в мир, стабилност, сигурност и икономически растеж в цяла Европа“.

Шестте държави в региона трябва да засилят икономиките си и да приведат правилата относно данъците, опазването на околната среда, интелектуалната собственост, безопасността на храните и енергията в съответствие с нормите на ЕС.

ЕС инвестира в инфраструктура и местна икономика в региона, но утвърдените интереси в индустриите от енергетиката до строителството възпрепятстват усилията за гарантиране на лоялна конкуренция. В продължение на десетилетия правителствата също предоставят държавна помощ на компании, които притежават или контролират, създавайки монополи.

Все пак потенциалните членове на ЕС предлагат висококвалифицирана, евтина работна ръка, която привличаше чуждестранни инвестиции още преди пандемията да накара някои производители от ЕС да преместят части от своите вериги за доставки от Азия по-близо до дома.

Приемането на тези държави в ЕС би спомогнало за изолиране на Русия, Турция и Китай, които засилиха влиянието си в региона. Три от амбициозните страни - Албания, Черна гора и Северна Македония, вече са членове на НАТО, докато Сърбия поддържа военен неутралитет и тесни връзки с традиционния ѝ съюзник Русия.

Китай също развива по-тесни отношения в района (Сърбия закупи от Китай своите атакуващи дронове и обмисля закупуване и на ракети), както и предоставя инвестиции и финансиране за инфраструктурни проекти.

Западни

Присъединяването към блока е основен приоритет за всички държави от Западните Балкани, където скептично настроените към ЕС политически партии се представят зле на изборите. Подкрепата сред гражданите на страните също е голяма и значително превишава делът на противниците.

Данните от Балкански барометър за 2021 г. показват, че черногорците и албанците са най-нетърпеливи да влязат в ЕС, докато босненците проявяват най-малък ентусиазъм.