Ако Путин не спечели в Украйна, за Русия е възможен „ирански“ сценарий

Това, което се променя, е не толкова руската политика, а руската мощ: цената на трудния напредък е непрекъснатото изтощаване на икономиката, забавянето на технологичната модернизация и дългосрочното отслабване на военния потенциал на Москва. Този сценарий не е страхотен за западните и тихоокеанските демокрации, но не е и ужасен: срещу една стагнираща Русия САЩ биха могли да се справят достатъчно добре при продължително съперничество.

Има и трети, по-мрачен сценарий: „Техеран на Волга“. При него изолацията и радикализацията вървят ръка за ръка. Образованите, мобилни руснаци напускат страната, освобождавайки режима от най-отявлените му либерални критици. Привържениците на твърдата линия приемат „икономиката на съпротива“, основана на самодостатъчност и избягване на "замърсяващото" влияние на Запада. Агресивните вътрешни чистки, безмилостната пропаганда и раздухването на войнстващ национализъм създават руски вариант на фашизъм. Когато Путин в крайна сметка пада, той е заменен от също толкова репресивен, амбициозен и ксенофобски лидер.

Така Русия се превръща в свръхсилен Иран с ядрени оръжия - страна, която е трайно отчуждена от света и компенсира слабостта си със засилена войнственост. Вместо да се оттегли от конфронтацията си със Запада, тази Русия може да ескалира борбата – преследвайки широкообхватни програми за саботаж в Европа или по-агресивно насочване на своите кибероръжия срещу цели в САЩ и други демократични страни.

Реалността в крайна сметка може да се отклонява от всеки от тези сценарии, разбира се, но упражнението илюстрира два важни момента.

Първо, Вашингтон трябва да започне да мисли сериозно за дългосрочната траектория на Русия. През 1989 г. администрацията на президента Джордж Буш-старши тихомълком създаде група за планиране, за да обмисли какво може да се случи на фона на разтърсващите промени в Съветския съюз. Независимо какво ще се случи в тази криза, Русия е достатъчно голяма и мощна, за да бъде траекторията й жизненоважна за цялостното здраве на международния ред – което означава, че САЩ трябва да са готови за всяка посока, която страната поеме.

Второ, внимавайте какво си пожелавате. САЩ и техните съюзници с право използват опустошителни санкции, заедно с упоритата украинска съпротива, за да наложат тежка цена на този руски режим, който грубо наруши основните норми на международното поведение. Отстъпките и военната намеса са единствените очевидни, но отблъскващи, алтернативи на тази политика. Ние обаче едва започваме да обмисляме какви могат да бъдат дългосрочните последици.

Дори и в най-добрия сценарий, САЩ ще се изправят пред огромни предизвикателства, помагайки на либерализираща се Русия след авторитарното управление. По-достоверно е Вашингтон да се сблъска с непокорна, може би дори още по-радикализирана Русия. Войната в Украйна в крайна сметка ще приключи, но проблемите на Америка с Русия може би тепърва започват.