Агресивната външна политика на Япония вреди на местния бизнес

Агресивната позиция на Япония спрямо Китай и Южна Корея може сериозно да навреди на бизнеса в Страната на изгряващото слънце, пише CNBC.

Правителството на министър-председателя Шиндзо Абе многократно провокира съседите си с агресивната си външна политика и по-либералното си отношение към армията, дори и напрежението все още да не е достигнало критичните нива от 2012 г., когато териториални спорове предизвикаха бурни анти-японски протести в Китай. Ако отношенията с първия и третия по големина търговски партньори на Япония обаче се влошат още, това би затруднило и без това крехкото икономическо възстановяване, през което Абе води страната.

„Ако политическите спорове с Китай и Южна Корея се задълбочат, това ще доведе до спад на японските инвестиции в тези две страни“, коментира мениджър в компания за електроника. „Когато компаниите ограничат разширяването си на запад, те ще преориентират инвестициите си към Югоизточна Азия“, добави той.

88 от 279 запитани японски компании споделят, че обтегнатите дипломатически отношения със съседите вредят на бизнеса им „до известна степен“, показва проучване на Reuters. Три от фирмите заявяват, че изпитват „значителен ефект“, докато останалите не срещат проблеми.

Производителите на стомана и цветни метали, електроника и високотехнологично оборудване са най-засегнати, като около половината от тях изпитват известни затруднения.

Най-честото оплакване на компаниите са по-слаби продажби, като някои посочват и трудности при доставянето на материали или стоки. Други фирми споделят, че срещат пречки при изпълнението на свои проекти, тъй като бъдещите им или бившите партньори отказват да преговарят, като това важи в особена степен за държавно контролираните компании.

Притеснения за безопасността на служителите в чужбина и съмнения, че стоките биват бавени на митниците също са сред споменатите неудобства от компаниите.

Откакто встъпи в длъжност през декември 2012 г., правителството на Абе сложи край на десетилетия на съкращаване на военните разходи, оживи отбранителната индустрия и отмени забраната държавата да не помага на приятелски страни, обект на военна агресия. В отговор Пекин и Сеул, които са най-големите потърпевши от японската агресия по време на Втората световна война, обвиниха Абе в опити да възстанови милитаризма.

Териториалните спорове на Япония с двете страни за малки острови също изостриха диалога между тях, като дипломатическото напрежение се пренесе и върху инвестициите.

Вложенията на японски компании в Китай намаляха с една трета през 2013 г., докато тези в Южна Корея се смъкнаха с 18%, по данни на Японската външнотърговска организация. От другата страна стои ръст от 21% на инвестициите в Азия и 70-процентов скок във Филипините.

Тенденция за Китай продължи и през 2014 г., като през първото тримесечие японските инвестиции в Поднебесната империя се смъкнаха над два пъти до 1,3 млрд. долара, но в Южна Корея беше отбелязан ръст от 43% до 1,1 млрд. долара.

„Ако напрежението достигне критична точка, опасенията са, че Китай ще възпрепятства отварянето на магазини и ще създаде пречки пред работата на фабриките“, каза старши изследователят в Nomura Research Institute Тецуя Инуе.

Шиндзо Абе се е срещал с лидерите на всички югоизточни азиатски държави, но не и с президентите на Китай и Южна Корея. Тази седмица Абе обяви, че иска да се срещне с китайския президент Си Дзинпин на срещата на страните от Азиатско-тихоокеанския регион в Пекин през ноември, за да бъдат подобрени отношенията между двете страни.