Китай ще отправи примамливи инвестиционни предложения към Индия

Очакванията са, че тази седмица китайският президент Си Дзинпин ще обещае инвестиции за милиарди долари на Индия. Целта е една – Пекин да спечели влияние в региона в момент, в който балансът на силите в Азия се изменя постоянно, пише Wall Street Journal.

По време на тридневното си посещение в Индия Си Дзинпин ще се срещне с премиера Нарендра Моди. Двамата ще поставят основите за притока на китайски пари, които ще бъдат инвестирани в индустриални паркове и бързоскоростни влакове в страна, жадна за развитие, отбелязва изданието.

Подчертано високият интерес на Китай към своята съседка всъщност е страхът, че Индия може да се сближи повече с конкурентите на Пекин – Япония и САЩ, които ухажват новото правителство на Индия.

Индия е предпазлива към Китай. През 1962 г. двете държави воюваха, а границата им по Хималаите остава ябълка на раздора. Миналата година Ню Делхи обвини Пекин за неправомерно военно нахлуване. От своя страна китайските власти отрекоха твърденията, че техни войници са преминали на индийска територия.

Същевременно Моди се нуждае от пари, за да постигне целите си, а именно – подобряване на инфраструктурата на страната, строеж на промишлени бази и превръщане във втората най-населена държава в по-просперираща.

Индийският министър-председател е в добри взаимоотношения с японския премиер Шиндзо Абе. По време на последната им среща двамата се прегърнаха, съгласиха се да увеличат сътрудничеството си в сектор отбрана и си обещаха да изградят „специално“ стратегическо партньорство, с което да преоформят XXI век. Моди се върна от Токио с обещания за инвестиции в размер на 35 млрд. долара през следващите пет години.

След като приключи срещата с Дзинпин, Моди ще вечеря с американския президент Барак Обама във Вашингтон, където ще обсъдят задълбочаването на енергийните и отбранителните си взаимоотношениия.

Индия участва във военноморски учения заедно с Япония и Съединените щати. Освен това страната засилва връзките си с други азиатски страни, измежду които Виетнам, с която тази седмица се споразумя да разшири сътрудничеството си в областта на проучванията за добив на нефт и газ в спорните води на Южнокитайско море. По този начин двете държави пренебрегнаха предупрежденията на Пекин.

Моди обяви намерението си да насърчи инвестициите в погранична инфраструктура с цел подобряване на военната логистика. Обширната пътна мрежа от китайската страна дава предимство на китайските войници, пише още WSJ.

Дълбокото политическо безпокойство торпилира китайските инвестиции в Индия в миналото. Индийските власти бяха склонни да гледат на подобни сделки със скептицизъм и гледаха на китайските компании като възможни фронтове за провеждането на шпионаж.

Дори привържениците на китайските пари бързат да подчертаят, че Индия първо трябва да защити своите интереси, касаещи националната сигурност. Индия може да приеме китайските високоскоростни влакове, но не и китайски жп системи за сигнализация.

Индийските власти искат китайските компании да създадат заводи в Индия, които да произвеждат продукти за индийските потребители, както и за износ, с който да се свие 30-милиардния търговски излишък на страната.

Китай е най-големият търговски партньор на Индия, като двустранната им търговия възлиза на 66 млрд. долара. По-голямата част от тази сума е всъщност стойността на китайския износ към Индия. Китай изнася за страната енергийни източници и телекомуникационно оборудване. Индия пък експортира основно суровини за Китай.

Освен това Индия проявява интерес към китайските инвестиции особено в инфраструктурни проекти. Китайските преки инвестиции в Индия, които възлизат на близо 400 млн. долара, изостават много в сравнение с кумулативните инвестиции на Япония в размер на 16 млрд. долара.

На срещата на държавите от БРИКС през юли Индия се присъедини към предложението на Китай за създаването на банка за развитие на групата, чието седалище да бъде в Шанхай.

Също така много вероятно е Индия да се присъедини и към водената от Китай Азиатска инфраструктурна инвестиционна банка. Пекин предложи създаването й като алтернатива на контролираната от Япония и САЩ Азиатската банка за развитие.