Универсалното банкиране набира скорост в Китай

Не казвайте на Джейми Даймън – който предупреди, че не би искал „следващата JPMorgan Chase да бъде китайска компания“, но универсалното банкиране набира скорост сред банките в континентален Китай, пише Financial Times.

Моделът на универсално банкиране, който е под натиск и е обречен да бъде прекършен в голяма част от света, набира популярност в Китай, след като традиционният кредитен бизнес се забавя.

През март три от четирите най-големи китайски банки оповестиха годишен спад на печалбите си за четвъртото тримесечие на 2014 г. за пръв път от 2009 г. насам. Както и навсякъде, небето се смрачава – в допълнение към по-суровите капиталови изисквания китайските трезори трябва да се справят с дерегулацията на лихвените проценти и растящите лоши кредити на фона на забавянето на икономическата активност.

„Това кара банките да търсят доход другаде“, обяснява директорът на дирекция „Банкови анализи“ в Института за финанси и банкиране към Китайската академия за социални науки Дзън Ган.

„Чистият кредитен бизнес е базиран на лихвени маржове, но с либерализирането на лихвените проценти, маржовете се свиват, а рисковете се увеличават. Таксите за посредничество са друг източник на печалби, като най-голям е техният дял при инвестиционното банкиране и при управлението на активи“, добавя той.

Поднебесната империя, която традиционно запазва стриктното разделение на банките по линията на Закона Глас-Стийгъл, който отделя търговската от инвестиционната дейност, забранява на търговските банки да участват като поематели на първични публични предлагания или като брокери на фондовите пазари. А това са двата най-големи източника на приходи за компаниите, извършващи операции с ценни книжа.

Но поемането на емисии облигации, управлението на активи, оказването на съвети по сделки по сливания и придобивания и попечителските услуги се оказват арени на битки между банките и инвестиционните посредници.

През март Китайската регулаторна комисия за ценните книжа зашемети пазарите, след като обяви, че обмисля издаването на лицензи за инвестиционни посредници на търговските банки. След тази новина акциите на инвестиционните посредници, търгувани на китайския фондов пазар и които се представят доста по-добре от него, поевтиняха рязко.

Според анализатори търговските банки, чиито клиентска база и клонове са по-развити в сравнение с тези на инвестиционните посредници, бързо могат да увеличат доминацията си в сектора, ако регулаторът пристъпи към изпълнение на намерението си.

Въпреки това спектърът на банките, които могат да конкурират западните банки като JPMorgan на Джейми Даймън, е ограничен. Въпреки че китайските банки задминават своите световни конкуренти по отношение размера на активите, те изостават що се отнася до приходите от некредитния бизнес.

Последните финансови отчети показват, че банките диверсифицират дейността си. Печалбата най-голямата китайска банка - Industrial and Commercial Bank of China (ICBC), от управление на активи за компаниите скочи с 18% до 14 млрд. юана (2,28 млрд. долара). Темпът на растеж е по-бърз спрямо 12-те процента ръст на оперативната печалба на банката.

Печалбата от инвестиционното банкиране се повишава с 2% до 30 млрд. юана при 12% растеж за 2013 г.

Въпреки това общият нелихвен доход на ICBC, който включва печалбите от инвестиционно банкиране, управление на активи, банкови карти, сетълмент и други такси – през 2014 г. възлиза на само 22% от оперативната печалба. Съотношението е по-малко от половината от това на JPMorgan, което е 54%.

Малките банки също се вписват в тенденцията. Малките и средните банки генерират такси и комисиони като пакетират задбалансови кредити във високодоходни продукти, предлагани на пазара на управление на активи. Това е ефективна неформална секюритизация на дълг, осъществявана от по-слабите компании, които не могат да се включат на официалния дългов пазар.

Китайските банки все още разчитат силно на доходите от лихви

Графика: Financial Times