Победата на Тръмп, която показа, че САЩ не са изключение

Тази комбинация изкуши и много постсъветски политици. Бившият грузински президент Михаил Саакашвили я усъвършенства след „Революцията на розите“ през 2003 г. в страната, а после, когато бе изтикан от властта, след като нанесе значителни промени в страната си, я донесе със себе си в Украйна. Тази седмица той подаде оставка като управител на региона на Одеса, за да създаде силна партия и да се включи в предсрочни парламентарни избори. Обяви оставката си с подобно на Тръмп изказване, изпълнено със самосъжаление и желание за отмъщение. Той обвини корупцията в администрацията на президента Петро Порошенко и кабинета за провала си да реформира митниците и публичните услуги в региона. Обяви, че президентът лично подкрепя корупмираните „престъпни кланове“ в Одеса и обеща да „започне нов етап от борбата“.

Би било изключително иронично, ако Русия е предоставила на Тръмп данните от WikiLeaks. Там, антикорупционният националистически популист Алексей Навални вероятно е най-силната фигура в блокираната опозиция на режима на Владимир Путин. Самият Путин, който е нативист и чийто вътрешен кръг е пословично корумпиран, е заклетият враг на националистическите антикорупционни движения в непосредствена близост до Русия и е тяхната цел номер една. Полската „Право и справедливост“ също силно се противопоставя на Путин, допълва авторът.

Печелейки президентските избори, като разчиташе на изключително източноевропейска рецепта, Тръмп показа, че няма много голяма разлика между американците и поляците, например, или между американците и грузинците. Еднакво лесно е да се възползваш от националната им гордост, обвързвайки я с икономическото им недоволство, а и разбирането им за официална корупция е доста еднакво.

През август Навални публикува текст, в който сравнява все по-скъпите къщи на Клинтън с далеч по-величествените палати на руските представители. Той посочи нещо важно, но за антикорупционния избирател в Източна Европа Клинтън все пак изглеждаше корумпирана. Нейните извънредно високи такси за участие биха били определяни като форма на подкуп в Украйна или Грузия. Провалът на семейство Клинтън да разграничи ясно благотворителната си фондация от частния си бизнес – което подозрително изглежда като търговия с влияние, би унищожил репутацията им в тези страни, вероятно дори по-силно отколкото в САЩ.

Нямаше значение дали Клинтън наистина е корумпирана или дали е толкова корумпирана колкото постсъветските политици. Става въпрос за начин на възприятие.

САЩ никога не е била сравнявана с младите демокрации на Централна и Източна Европа, защото същият този арогантски американски елит, който се провали толкова жалко тази година, е изключително горд с политическата традиция на САЩ. С разпадането на традицията някои коментатори трябваше да признаят, че всъщност не са разбирали страната. „Америка, слабо те познаваме“, публикува в Twitter икономистът Пол Кругман. „Определено подцених страната“.

Време е да се откажем от високомерието, пише Бершидски. САЩ са страна като всяка друга в най-важните аспекти. Всичко, което може да се случи навсякъде другаде, може да се случи и тук. Тръмп току-що се случи.