Наистина ли данните са новият петрол?

Откакто за първи път бе изложено през 2006 г., твърдението, че „данните са новият петрол“ постепенно си проправи път с чара си в масовото говорене, като стегнато и понятно обяснение на нещо объркано и неразбираемо, пише Лио Люис за Financial Times.   

Еквивалентността в твърдението, колкото и да е преувеличена, е примамлива. Идеята, че съвременният свят придава изумителна търговска стойност на данните, изглежда подкрепена от ежедневния опит: побиващи тръпки с насочеността си реклами в социалните мрежи, производители на обувки, проследяващи сутрешния ви крос, алгоритми на работното място, които учат занаята чрез генерирани от хора масиви от данни, изслушвания в Конгреса на САЩ относно антитръстовите правила за технологичните гиганти с космически оценки.

Геополитическата точност на аналогията също се потвърждава от заплахи или реални забрани на TikTok и Huawei. Лесно е да се издигнат данните като насъщната кръвоносна система на съвременните икономики. Както и при петрола, можем да видим, че защитата им става въпрос на национален приоритет, дългосрочни стратегии и, вероятно, конфликти.

Належащите сега въпроси за бизнеса - във всички индустрии и по целия свят - са как буквално да приемем аналогията, дали се нуждаем от по-старателна защита на данните и дали китайските компании, особено тези, подкрепяни от държавата, са ударили право в целта, като са заложили на това преди много години.

Въпросът, твърдят хора, тясно замесени в установяването на китайски кражби на данни от западните компании, достигна критичен, но неправилно разбран, повратен момент през юли. Тогава САЩ наредиха на Китай да затвори консулството си в Хюстън. Мнозина предположиха, че този ход свидетелства за непреодолим идеологически разрив и началото на нова студена война. По-малко очевидно, той също сочи, че данните, предимно тези, генерирани и събирани в огромни количества от частни компании, може би най-накрая последваха петрола като причина за конфликти.

Обяснението за закриването на консулството от Държавния департамент на САЩ беше, че то е било предприето за защита на американската интелектуална собственост и личната информация на американците. Това оправдание съвпада със съществуващите твърдения, че китайски хакери крадат американска интелектуална собственост - от фармацевтични продукти, технологии и военен хардуер до цели индустриални процеси - която може да достигне стотици милиарди долари годишно.

Но хората, чиято работа допринесе значително за решението относно Хюстън, ми казват, че спецификата на случващото се там подкрепя онези анализатори, които твърдят, че затварянето на консулството не е било просто политически, но и практически отговор на кражба с комерсиална цел.