Америка се върна, но е изправена срещу стена

Първият е, че Русия и Китай са убедени, че САЩ са навлезли в процес на необратим упадък. Въпреки икономическите проблеми на Русия Путин с радост и успешно се противопоставя на Вашингтон след инвазията си през 2008 г. в Грузия. В Китай дългият икономическия прогрес, ограничен донякъде от коронавирусната пандемия, предизвиква триумфални чувства. Събуждането на американските ценности от администрацията на Байдън за китайската комунистическа партия звучи като династията Цин от 19-ти век, която бръщолеви за китайско превъзходство в момент, когато Поднебесната империя е безмощно изостанала от Запада.

Това на практика означава, че и на двете държави ще им е нужно много, докато се убедят, че Америка се е завърнала. Убеждаването им може да изисква повече твърдост и поемане на риск, отколкото екипът на Байдън може да понесе.

Вторият проблем е Европа. Азиатските съюзници на Вашингтон като цяло са толкова притеснени относно Китай, че приветстват безропотно американското лидерство. Европа е друга работа. Китай е далеч, а Русия не представлява пряка заплаха за страни като Германия, Франция, Италия и Испания. Любопитните наблюдатели би трябвало да разберат повече след планираните срещи на държавния секретар Антъни Блинкен тази седмица с европейски представители, но залагането от екипа на Байдън на силен трансатлантически отговор в защита на международния ред, основан на правилата изглежда несигурно. Тъй като ЕС потъва в поредния цикъл на икономическа стагнация и вътрешни спорове след хаотичния процес на ваксинация, това може да не е от голяма полза извън налагането на нов кръг от до голяма степен символични санкции.

Третият проблем е търговията. Частта от международния ред, основан на правилата, от която повечето чужди държави се интересуват най-много, е достъпът до пазарите на САЩ. По време на Студената война американските политици вярваха, че отварянето на техните пазари, дори без пълна реципрочност от страна на търговските партньори, е жизненоважно за мрежата от съюзи, които Вашингтон изграждаше по целия свят. Нито демократите на Байдън, нито републиканците на Тръмп се интересуват от държавническо поведение в областта на икономиката, което се стреми да изгради американски съюзи чрез нереципрочна либерализация на търговията. Остава да разберем колко привлекателен ще бъде международния ред, основан на правилата без търговските „моркови” на САЩ.

Перспективите не са изцяло лоши. Способността на Китай да се самосаботира във външната политика е невиждана от времето на Вилхелм II. Продължаващата икономическа стагнация в Русия пък ограничава полето за действие на Путин. Америка притежава множество активи, на които никой съперник не може да отговори. Но дори ако целта на Байдън за възстановяване на глобалната стабилност чрез подновено американско лидерство не е невъзможна мисия, постигането й ще изисква комбинация от стратегическа проницателност, стоманена воля и идеологическа гъвкавост, които никой президент не е демонстрирал след края на Студената война.