Защо търговските банки се страхуват от дигиталните валути на централните банки?

След края на летните олимпийски игри в Токио подготовката за зимните в Пекин през февруари се засилва. Те ще възвестят старта на много по-голямо международно състезание от ски спускането, пише за Financial Times Джонатан Гутрие. 

Китай планира рано да си извоюва място в новия свят на дигиталните валути на централните банки (CBDC). Това ще даде на чужденците първия им реален шанс да извършват плащания с помощта на електронни юани, издадени от Китайската народна банка.

Всеки банкер на зимната Олимпиада може да потръпне, не в резултат на студеното време обаче. CBDC могат да разтърсят значително банковата индустрия.

Новите форми на цифрови валути обещават да бъдат лесни и евтини за държане и размяна. Това им дава потенциал да подкопаят фундамента на конвенционалните национални валути.

Дългогодишният китайски проект за разработване на електронен юан е част от по-широко предизвикателство пред финансовото влияние на САЩ. Той е и отговор на развитието на частните платежни системи в Китай, по-специално Alipay.

Развитите демокрации се страхуват и че техните собствени валути могат да бъдат частично изместени от крипто алтернативите. Те обмислят създаването на свои собствени CBDC. Провеждат се проучвания за осъществимост в Европейския съюз, Великобритания и, още по-мъгляво, в САЩ.

Защо всичко това има значение за банките? Ако те могат да извършват междинни транзакции в песо и реали, защо да не го правят и в цифрови валути? Много американски банки вече се подготвят за сделки с биткойни. В единна Европа банките вероятно биха боравили с дигитално евро, както го правят и с конвенционалното.

Проблемът е, че теоретиците обикновено смятат, че централните банки ще трябва да се превърнат в институции, приемащи депозити на дребно, за да могат техните CBDC да натрупат критична маса. Но приемането на депозити на дребно е основен бизнес за търговските банки в Европа от Средновековието.

Депозитна сметка в Европейската централна банка или нейните поделения би изглеждала привлекателна за много европейци, когато лихвените проценти са ниски или има финансова паника. Централните банки в развитите икономики не се сриват с риск клиентските депозити да се изпарят. В контраст, няколко търговски кредитори загинаха във финансовата криза, включително Northern Rock и Anglo Irish Bank.