Централните банки трябва да отговорят на четири въпроса за цифровите валути

В даден момент през следващите 5 до 10 години, когато всеки от нас стане собственик на държавна цифрова валута, ще погледнем към лятото на 2021 г. като повратна точка, пише за Financial Times Маркус Брунермайер, директор на центъра за финанси Бендхайм към Принстънския университет и вицепрезидент на Американската финансова асоциация. 

За да се подготвят за свят, в който използваме цифрови пари под формата на дигитални валути на централните банки (CBDC), монетарните власти сега проучват технически решения и различни дизайни. Предвид залога е изключително важно централните банки да не се крият зад завесата на техническите договорености. Четири избора са особено важни и изискват участието на законодателните органи и на хората, които тези валути обслужват.

Първо, анонимност и поверителност. В момента, в рамките на законово определените граници, всеки от нас може да похарчи определена сума в брой, без никой да разбере. Макар че е технически възможно да се запази такава анонимност при CBDC, дали правителствата и централните банки трябва да го направят е съществен въпрос. Има аргументи и в двете посоки, като е изключително важно това да се обсъжда открито и демократично. Нашите общества вече разискват много въпроси около поверителността и регулирането на частните технологични компании. Тези разговори могат и трябва да дадат яснота как подхождаме към поверителността около CBDC.

Второ, съществуват реални опасения около организацията и формата на финансовото посредничество. Чрез директно предлагане на гражданите на безопасни и лесно достъпни цифрови пари централните банки могат да лишат частните банки от тяхната депозитна база, да увеличат разходите за ресурс, да повишат честотата и амплитудата на банковите паники, и да повлияят на конкуренцията между банките и дигиталните платформи. Въпреки че това са легитимни опасения за банките и обществото, всяко от тях може да бъде адресирано чрез дизайна на самите CBDC, както и чрез корекции в условията за предоставяне на ликвидност.

На трето място е необходимостта да възприемем и се подготвим за иновациите. Сегашната ни монетарна система е публично-частно партньорство. Макар че по-голямата част от парите ни се издават от частни банки, централната банка контролира котвата: разчетната единица. Но с навлизането на нови играчи като големите технологични компании, формите на парите се променят.

Основният аргумент за CBDC е те да продължават да снабдяват икономиката с публични пари в тази нова среда. За целта централните банки ще трябва да настигнат вълната от иновации, която беше проектирана и задействана от частни емитенти на пари. Те също така ще искат да гарантират, че новите форми на частни пари, като стейбълкоините, са безопасни и надеждни. Също така е важно бъдещите регулации да не възпрепятстват иновациите в плащанията, които са изключително полезни за всички.

И накрая, обществата трябва да се справят с опасенията от валутна интернационализация. По природа цифровите пари са трансгранични и ще изложат страните на засилена валутна конкуренция. Това може да доведе до създаването на наречените от мен, Жан-Пиер Ландау и Харолд Джеймс „дигитални валутни зони“, където използването на дадена валута е свързано с определена цифрова мрежа, а не с конкретна държава. Дали тази валутна конкуренция ще бъде напълно разгърната ще зависи от това дали бъдещите CBDC ще бъдат достъпни за нерезиденти и лесно разменяеми. Тези избори далеч надхвърлят техническите въпроси, като ще има дълбоки последици за структурата и функционирането на международната парична система.

Навлизането на централните банки в областта на дигиталните пари бележи нова вълнуваща граница във финансите. Чрез внимателно обмисляне на тези въпроси правителствата ще гарантират, че гражданите навсякъде ще се възползват от тази ера на иновации.