Ястребовите ходове на банките в Азия отново объркаха инвеститорите в региона

Водещите борсови индекси в Азия отново завършиха сесията без единна посока, след като още една централна банка в региона завиши лихвите в опит да озапти инфлацията, като намекна за последващи подобни ходове, съобщи CNBC.

Борсите в континентален Китай се възстановиха от по-ранните спадове - измерителят Shanghai Composite приключи търговската сесия с ръст от 0,5% до 3123,11 пункта, а показателят Shenzhen Component нарасна с 0,57% до 11 206,82 пункта.

Хонконгският бенчмарк Hang Seng намаля с 0,27% до равнище от 20 116,20 пункта.

В Япония показателят Nikkei 225 се понижи също с 0,27% до 26 604,84 пункта, докато индексът Topix нарасна незначително до 1877,58 пункта. Южнокорейският бенчмарк Kospi изтри 0,18% от стойността си до 2612,45 пункта.

В четвъртък централната банка на Южна Корея повиши основната лихва с 25 базисни пункта до равнище от 1,75%, най-високото от средата на 2019 г., като по този начин се присъедини към ястребите* сред големите централни банки по света. Регулаторът намекна и за последващи агресивни ходове, за да озапти потребителската инфлация в страната, достигнала 13-годишен връх.

Ден по-рано централната банка на Нова Зеландия одобри второто поредно голямо лихвено повишение в размер на 50 базисни пункта (б.п.) и също прогнозира допълнително агресивно затягане на паричната политика с цел контролиране на инфлацията.

Данните на Японската централна банка (ЯЦБ) показаха, че темпът на растеж на ценовия индекс на производствените цени в услугите, измерващ цените, които компаниите в Япония си начисляват една на друга за услугите си, е достигнал най-високото си годишно равнище през април от над две години насам.

Австралийският показател S&P/ASX 200 записа понижение от 0,69% до 7105,90 пункта.

Индексът на MSCI за акциите от Азиатско-Тихоокеанския регион извън Япония отчете спад от около 0,5 на сто.

Протоколите от последното заседание на Федералния резерв на САЩ от 4 май показаха в сряда, че банката е готова на по-агресивни ходове от очакваното, за да контролира инфлацията в страната. Публикуването на документа оцвети щатските индекси в зелено в края на търговската сесия.

Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average добави 0,6% към стойността си, или 191,66 пункта, достигайки 31 120,28 пункта. Широкият измерител S&P 500 се увеличи с 0,95%, или 37,25 пункта, до 3978,73 пункта. Технологичният показател Nasdaq Composite нарасна с 1,51%, или 170,29 пункта, до 11 434,74 пункта.

"Протоколите показаха широк консенсус за необходимостта от повишаването на лихвата с 50 б.п. в следващите няколко заседания", написа Родриго Катрил от National Australia Bank в своя бележка. "Пазарът намери утеха в консенсуса за големи лихвени повишения през юни и юли и във възможността от пауза по-късно през годината", допълни експертът.

На азиатските пазари доларовият индекс бе на ниво от 102,053 пункта. Един щатски долар се обменяше срещу 126,90 японски йени, а австралийският долар се разменяше срещу 0,7085 щатски долара.

Световният бенчмарк Брент поскъпва с 0,44% до 114,55 долара за барел. Цената на американския сорт West Texas Intermediate (WTI) се увеличава с 0,54% до 110,93 долара за барел.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.