Дилемата на спестяващите

Повечето международни финансови кризи, които са възникнали през последните 200 години, бяха резултат от деформации, породени от прехвърляне на капитал от държави с високо ниво на спестявания към такива с малки спестявания, пише Майкъл Пети в анализ за Project Syndicate.

Настоящата европейска криза е поредният подобен случай, смята Пети. За около едно десетилетие капиталът от страни с големи спестявания като Германия се изля в държави с ниско ниво като Испания. Последвалото нарастване на дълга създаде допълнителен натиск и сега икономиката на Европа е принудена да търси нов баланс.

Ако търсенето на ново равновесие се случваше само в Испания и останалите държави с ниски спестявания, резултатът, както предупреди преди 80 години Джон Мейнард Кейнс, трябва да бъде много по-висока безработица.

Дали високата безработица ще остане ограничена до страни като Испания или евентуално ще се прехвърли към тези като Германия зависи от това дали първите ще запазят еврото.

Разбира се, общото ниво на потребление в страната е обратната страна на монетата при нивото на спестяванията.

Без демографската картина, която се променя бавно, има 3 фактора, които до голяма степен обясняват разликите в нивата на потребление в отделните държави.

Първата и най-важна е делът на националния доход, който домакинствата задържат за себе си. В държави като САЩ, където домакинствата задържат голям дял от това, което произвеждат, нивата на потребление са относително високи спрямо брутния вътрешен продукт. В страни като Китай и Германия обаче, където компаниите и правителството задържат непропорционално висок дял, нивата на потребление на домакинствата са може би съответно по-ниски.

Вторият фактор е неравенството в доходите. Докато хората забогатяват, потреблението им нараства по-бавно от тяхното състояние. И като се увеличава неравенството, нивата на потребление по принцип намаляват, а нивата на спестявания по принцип нарастват.

На последно място е желанието на домакинствата да заемат средства, за да увеличат потреблението, като то обикновено е обусловено от усещането за тенденциите в благосъстоянието им. Тъй като стойността на акциите, облигациите и недвижимите имоти в Испания нарасна силно в годините преди 2008 г., испанците се възползваха от нарастващото си състояние, за да заемат средства и да увеличат потреблението.

Но това не е цялата история. Нивата на потребление могат да бъдат обусловени и от външните политики, които засягат тези 3 фактора.

Например споразумението в края на 90-те години на ХХ век между германското правителство, компаниите и профсъюзите, което имаше за цел да създаде вътрешна заетост чрез задържане на дела на заплащането като процент от БВП,  увеличило автоматично нивото на спестявания в страната. Големият търговски дефицит на Германия в последното десетилетие на миналия век впоследствие се превърна в огромен излишък, който бе уравновесен със съответните дефицити в държави като Испания.