Плюсове и минуси на трансатлантическия съюз

Почти две десетилетия, след като идеята за първи път получи публичност, през миналия месец Съединените щати и Европейският съюз (ЕС) се съгласиха да започнат преговори за създаване на механизъм за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (TTIP).

Стартирането на инициативата в началото на 2015 г. има за цел да подкрепи растежа на икономиките от двете страни на Атлантическия океан с 0,5% на година като в същото време създаде нови работни места, пише Робин Ниблет, директор на Chatham House, в коментар за ProjectSyndicate.

Въпреки че и двете страни се стремят да елиминират оставащите митнически тарифи в двустранната търговия, основната идея е да бъдат премахнати немитническите бариери – технически и санитарни стандарти и регулации, които спъват развитието на икономическите връзки.

По-тясното регулаторно сътрудничество може също така да помогне на САЩ и ЕС да се противопоставят „на все по-нечестната конкуренция“ - по думите на редица западни бизнес лидери – от страна на Китай, както на вътрешния, така и на външния пазар.

Според последния доклад на работната група за растежа и заетостта във Вашингтон подобно споразумение „трябва да бъде проектирано така, че с времето де може да еволюира в посока на все по-интегриран трансатлантически пазар“.

Групата препоръчва създаването на „постоянен механизъм за диалог и сътрудничество“ по регулаторните въпроси и немитническите бариери, както и на „рамка за идентифициране на възможности за по нататъшно регулаторно сътрудничество“.

Подобен предпазлив подход е оправдан като се има предвид, че някои от основополагащите принципи зад регулаторните механизми от двете страни на океана са коренно различни, а в определени случаи дори си противоречат.

ЕС например отдавна спазва „предпазния принцип“, забраняващ продажбата на продукти, за които има съмнение, че могат да навредят на човешкото здраве, дори в случаите, когато научните изследвания не са изчерпателни.

Спазването на този принцип илюстрира отказа на европейските власти да позволят вноса на генно модифицирани храни от САЩ, където те се консумират масово.