Много от бизнес икономистите прогнозират рецесия в САЩ до две години, макар да очакват тя да се забави благодарение на действията на Федералния резерв. Това сочи публикувано днес проучване, цитирано от Франс прес, Асошиейтед прес и БТА.
От 226 икономисти, анкетирани от Националната асоциация на бизнес икономистите (NABE), 38 процента предвиждат, че най-голямата икономика в света ще навлезе в рецесия през 2020 година, 34 процента залагат на 2021 година, а според 14 процента това ще стане по-късно. Само 2 процента очакват рецесията да започне тази година спрямо 10 процента при предишното проучване, направено през февруари. Тогава 25 процента залагаха на рецесия през 2021 година.
Анкетираните са на мнение, че растежът ще бъде удължен от промяната в паричната политика на Фед, което в края на юли понижи лихвите за първи път от единадесет години, коментира председателят на асоциацията Констанс Хънтър, която е и главен икономист на KPMG.
Според 46 процента от участниците в проучването централната банка на САЩ ще свали поне още веднъж ставките до края на годината, а според 32 процента равнището им ще се запази, посочва АФП.
В същото време икономистите смятат, че отписването на студентските кредити на американците, което предлага Елизабет Уорън и други кандидати за президент от Демократическата партия, ще има неблагоприятен ефект върху американската икономика, показва още проучването, цитирано от Bloomberg.
64% от анкетираните смятат, че опрощаването на по-голямата част от дълга или целия дълг на студентите в страната би било негативно за икономиката.
Американците дължат около 1,6 трлн. щатски долара по студентски заеми, като се смята, че дори някои кредитополучатели ще умрат, преди да изплатят заемите си. Защитниците на идеята твърдят, че опрощаването на студентските заеми би могло да помогне за намаляване на разделението сред жителите на САЩ, предоставяйки нови възможности на обременената с дългове средна класа, като например закупуването на жилище.
На въпрос за повишаване на минималната заплата почти две трети от анкетираните икономисти са подкрепили идеята. Приблизително 40% обаче смятат, че заплатите трябва да се увеличат на всички без изключение, а 19% са на мнение, че минималната заплата трябва да бъде премахната. Според 11% пък няма нужда от увеличаване на минималната заплата.
Анкетираните, включени в изследването, проведено между 14 юли и 1 август, работят предимно за корпорации и търговски сдружения, уточнява АП.


Коцев: Аварията край Колхозния пазар е отстранена, следва ремонт
България е аут от Евроволей, след като допусна пълен обрат срещу Германия
Седмичен хороскоп 21 септември - 27 септември 2026
Черно море взе точка от Арда в Кърджали
Варненец победи №2 в европейската ранглистата по пикълбол в Сиена
Бейли: Ефектът на кризата в Персийския залив беше доста слабо
Според Лескюр спредът между Франция и Германия е заради бюджетни проблеми, част 2
Рискът на скъсаното уплътнение за световната икономика
Според Лескюр спредът между Франция и Германия е заради бюджетни проблеми, част 1
BofA предупреди за повторение на 2022 г. - лихвите в САЩ да надхвърлят 5%
Емблемата на Lamborghini мина през много промени през годините
Електрическото BMW M3 атакува планински връх
Петте най-надеждни японски автоматика
Новата DMD технология променя автомобилните фаровете
Audi завежда дело заради внос и продажба на... AUDI
Проф. Атанасов: Липсват ясно дефинирани критерии в образованието
5 работещи трика за по-стабилен семеен бюджет
Йотова: В Кюстендил се пази любовта на всеки българин към земята
Плевнелиев иска мобилизация на проевропейските сили за президентския вот
Иран представи условията си за подновяване на преговорите със САЩ