Икономическите заблуди на Венецуела и Аржентина

Около десетилетие Венецуела под властта на Уго Чавес и в по-малка степен Аржентина под управлението на Кристина Киршнер бяха популярни модели за левичарите, търсещи алтернатива на неолибералния консенсус.

Програмата на Чавес за драстично увеличаване на социалните разходи и отказът на Киршнер да се кланят на чуждестранните инвеститори най-накрая предложиха алтернатива, която може да се посочи, когато неолибералите започнат да говорят за силата на пазара и балансираните бюджети, пише Bloomberg.

Тези неолиберали често показваха проблемите в тези политики. Чавес и наследникът му Николас Мадуро отклониха фондовете за инвестиции в петрола към социални разходи, с което доведоха до спад в добива на Венецуела. Единственото нещо, което движеше икономиката, бе рязко покачващата се цена на петрола. Аржентина се изолира от световните капиталови пазари и през годините ѝ се наложи да прибягва до все по-отчаяни фискални стратегии.

Единственото нещо, което движеше икономиката, бе големият бум на суровините, предизвикан от същото китайско търсене, което доведе и до поскъпването на петрола. Тези аргументи не успяваха да убедят поддръжниците на Чавизма: всички тези ала-бализми за свободния пазар са просто теория. В същото време последователите на Чавес можеха да посочат реален, измерим прогрес по отношение на намаляването на бедността и увеличаването на икономическия ръст. 

Разбира се, всичко това приключи преди няколко години. И двете страни са в рецесия и изпитват недостиг на вносни стоки, включително на тампони в Аржентина и на презервативи и тоалетна хартия във Венецуела. Социалният прогрес в Латинска Америка спря, донякъде благодарение на рязкото увеличаване на бедността във Венецуела. Въпросът дали правителственото преразпределение на блага или бумът на цената на ресурсите бяха отговорни за успехите на Венецуела в борбата срещу бедността сега изглежда решен в полза на бума на суровините. Ако цената на петрола не се възстанови, правителството на Венецуела се отправя към фискална криза в много близко бъдеще.

Очаква се инфлацията във Венецуела през 2015 г. да достигне 72,3%, а в Аржентина - 22,4%. Двете страни ще бъдат лидери по инфлация сред развиващите се пазари, ако не се промени нещо в политиката им в следващите месеци.

Това не означава, че правителствената политика не е изиграла своята роля по отношение на бедността. Но тези политики не водят със себе си икономически ръст, поне не и в достатъчно кратък срок, който да покрие цената им. И ако искате хората отдолу наистина да са по-добре, просто няма по-добър заместител от икономическия ръст.

Политики, които пресичат източниците на този ръст – като инвестиционния капитал или производството на петрол – в крайна сметка ще навредят на хората, на които се опитвате да помогнете. Ако загубата в борбата срещу бедността не е достатъчна, по-лошото е, че Венецуела се опитва да закрепи режима на власт. Срещу растящото народно недоволство „народната“ власт използва мерки като ограничаване на свободата на словото и политически репресии срещу опозицията.

Има много важен урок, който може да бъде научен от хората от всички политически окраски, при това отвъд житейското „не яж семената, които искаш да посееш“. Урокът е „Никога не забравяй, че не контролираш всичко“. Световната икономика е много по-голяма и много по-силна, отколкото политическите лостове, които имаш на разположение. Това означава, че по-общи тенденции могат да те подлъжат да си помислиш, че политиката „работи“. За съжаление, когато нещата започнат да се движат в обратната посока, страната ще бъде принудена да се завърне в реалността след доста сериозен удар.