Скритата цена на безкешовото общество

За привържениците на безкешевото общество оцеляването на банкнотата от 100 долара е в най-добрия случай анахронизъм, а в най-лошия – дар за организираната престъпност. Бившият главен изпълнителен директор на британската Standard Chartered Bank Питър Сандс миналата седмица призова банкнотата да бъде изпратена в историята заедно с други банкноти с висока номинална стойност, любими на наркобароните и клептократите. Те играят малка роля в законната икономика, твърди той, но жизненоважна роля в сивата икономика, коментира Financial Times.

Това вероятно важи и при подобни крайни примери, като банкнотата от 500 евро, която се разследва от Европейската комисия заради обвързване с тероризма. Има редица подозрения и към банкнотите от 1000 швейцарски франка, натъпкани в депозитните кутии в швейцарските трезори. Сандс обаче не спира дотук, като призовава за конкретни действия от големите емитенти и премахването на всяка банкнота с номинална стойност от над 50 долара.

С това той надценява вероятния ефект по отношение на престъпността. В същото време обаче подценява и много законни причини за използването на банкноти с по-висока номинална стойност на развиващите се пазари и в някои от най-развитите общества в света.

Вярно е, че натъпкването на пликове с кеш ще стане доста по-трудно, както и прокарването на куфарче през митниците, ако пачките с банкноти са по-обемни. Използването на биткойна, диамантите и други средства за пране на пари вероятно ще е много по-скъпо. Но това са преодолими препятствия. Както при укриването на данъци, плащането на по-голяма сума на ръка ще е по-лесно с банкноти от 50 паунда, но тези от 20 паунда ще свършат същата работа. Много бизнеси, които избягват плащането на данък добавена стойност, отчитайки по-слаба печалба, правят по-малки трансакции на дребно.

Ако престъпниците смятат банкнотите с висока номинална стойност за полезни, същото важи и за много други обикновени хора. В Япония, която все още използва до голяма степен пари в брой, банкнотата от 10 000 йени се ползва при 90% от кешовите разплащания. Швеция, където хората плащат дори джобните на децата си по електронен път, е в другата крайност. Не е съвпадение, че хората най-бързо възприемат методите на цифровото разплащане в страни, където доверието към институциите е най-голямо.

Твърдата валута остава популярна като по-сигурен вариант в страни с нестабилни обменни курсове, репресивни правителства, капиталов контрол или история на банкови сривове. Те предпочитат да се запасят с „големи“ банкноти. В много страни в Африка и Азия банкнотата от 100 долара се търгува с премия спрямо по-малките деноминации. Централната банка на Англия казва, че търговците на едро на международна валута са основните купувачи на банкноти от 50 паунда, които формират около една пета от кеша в обръщение.

Разбира се, това не означава, че централните банки трябва да печатат банкноти с висока номинална стойност само заради спестовниците в развиващите се пазари. Но това все пак трябва да ни напомня, че очевидното удобство на безкешовото общество идва на цената на личната свобода. Хората харесват парите в брой, защото са простички, сигурни и анонимни. Не всички правителства са доброжелателни, а електронните плащания могат да бъдат проследени и хакнати.

Тези аргументи имат значение, тъй като цялата идея за пари в брой все по-често е под атаката на онези, които я определят като неудобна пречка за публичната политика – последен пример за това е приемането на отрицателни лихвени проценти от централните банки.

Ако централните банкери се опитат да стимулират икономиката, налагайки лихва върху парите, които стоят в банките, логиката сочи, че хората ще се насочат към кеш и ще си го държат под матрака.

Има малко признаци, че това се случва, но при всички случаи е възможно да се измислят начини за таксуване на хората за притежаваните от тях пари в брой.

Може и да има основания за забрана на „бинладенката“, както стана известна банкнотата от 500 евро. Най-лошият начин, по който хората може да се насърчат да използват дигиталните валути обаче, е принудата.