Предпазливостта на централните банкери

Предпазливостта се просмуква в глобалните икономически перспективи, като се очаква почти единодушно четири от топ централните банки в света, с политически срещи в рамките на само няколко дни през следващата седмица, да не променят изключителните си програми със стимули, коментира Ройтерс.

Докато Федералният резерв на САЩ, Английската централна банка, Швейцарската централна банка и Централната банка на Япония се борят с различни нива или твърде слаба инфлация, не се очаква нито една от тях да действа преди да се види резултата от един от най-големите рискове за 2016 г.

Британският референдум за оставането на страната в Европейския съюз (ЕС) се промъква все по-напред в съзнанието на инвеститорите. През последната пълна седмица на кампанията преди вота на 23 юни, темата вероятно ще доминира в повечето обсъждания.

Почти през целия минал месец председателят на Фед Джанет Йелън подсказваше, че предстои повишаване на лихвените проценти. Разочароващите данни за заетостта през май обаче и твърде скорошният британски вот, чийто резултат никак не е сигурен, смекчи тона, правейки повишаване на лихвените проценти на 15 юни твърде невероятно.

Това оставя финансовите пазари в изчакване с подновени страхове, че глобалният растеж все повече се приближава към мрежите за сигурност, които централните банки създават от години, твърди Валентин Маринов, ръководител на стратегически отдел в CA-CIB.

Затова седмицата, през която предстоят редица данни за най-голямата икономика в света, включително продажбите на дребно, новото жилищно строителство, разрешенията за строеж и инфлацията, в най-добрия случай ще подкрепи решение на Фед да повиши лихвените проценти през юли, а не през септември.

„Слабите данни за пазара на труда объркаха внимателно подготвения сценарий за следващия ход на Фед. Повишаване на лихвените проценти на срещата следващата седмица не стои като възможност“, пише Кристоф Балц, икономист в Commerzbank.

“Възстановяването на американския пазар на труда обаче все не е приключило и затова повишаване на лихвените проценти на срещата през юли все още е възможно“.

Скорошно проучване на Ройтерс показва, че 80% от 90 икономисти очакват повишаване на лихвените проценти през юли или през септември, като повечето залагат на есента, а други казват, че възстановяване на заетостта може да доведе до по-ранен ход.

Данните за работните места през юни ще бъдат представени едва в началото на юли. Но като цяло икономиката се представя добре. Анализ на ключовите икономически доклади от последната среща на Фед насам показва, че 70% са били в съответствие със или дори са надминавали прогнозите в анкети на Ройтерс.

Продажбите на дребно в САЩ може да отчетат лек ръст от 0,4% през май след повишение от 1,3% през април, а новото жилищно строителство и разрешения за строеж ще бъдат следени отблизо след зашеметяващ април.

Базисната инфлация на потребителските цени вероятно ще последва сравнително стабилен курс до малко над 2%.

Във Великобритания никой не очаква централната банка да промени политиката си преди референдума за членството си в ЕС. Вместо това фокусът вероятно ще бъде върху планирането на извънредни ситуации и пазарната ликвидност в случай на вот за напускане. Натискът на цените в момента е по-слаб.

Очаква се водещата инфлация, която цели централната банка, да се ускори до 0,4%, а базисната да достигне 1,3%. Темпът на безработица в страната се прогнозира да се задържи стабилен на ниво от 5,1%, което е близко до определението за пълна заетост.

Но със забавянето на британската икономика тази година, отдавано от много анализатори на врявата преди референдума, коментарите за лихвените проценти се изместиха от следващото повишение към това дали не е нужно всъщност понижение.

В Япония инфлацията е доста по-слаба, до голяма степен на нивата през по-голямата част от последните две десетилетия, и няма големи надежди, че скоро ще се възстанови.

Затова макар че прогнозите са Фед да пропусне юни и евентуално да вдигне лихвените проценти през юли, очаква се централната банка на Япония също да не вземе решение на 16 юни и да намали лихвените проценти през юли, предлагайки още повече стимули.

До голяма степен това ще зависи от обменния курс на йената, която момента изглежда извън контрола на японската централна банка. По-рано тази година тя отчете ръст, когато централната банка изненада пазарите, въвеждайки политика на отрицателни лихвени проценти.

В Цюрих се очаква швейцарската централна банка да запази отрицателните си лихвени проценти без промяна на ниво от -0,75%, сочи анкета на Ройтерс. Има признаци, че инфлацията се възстановява, но отново – движението на швейцарския франк ще е от голямо значение, а това, което му влияе не е съвсем в контрола на централната банка.