Развиващите се пазари - встрани от бурите и през 2018 г.?

След година на двуцифрена възвращаемост един от ключовите въпроси за развиващите се пазари през 2018 г. е дали те ще останат изолирани от кризите в някои от тях, коментира Ройтерс.

Ефектът на заразата, характерна черта за сектора от години, бе толкова ограничен, че почти 10-процентовият спад на стойността на бразилската валута в рамките само на един майски ден почти не се отрази на останалите развиващи се пазари.

Дали това беше доказателство, че инвеститорите третират отделните развиващи се пазари според собствените им качества, а не като членове на един хомогенно слаб и склонен към кризи блок? Или просто бе следствие от печатането на пари от централните банки и почти нулевите лихвени проценти?

И двете неща изиграха своята роля.

До не много отдавна подобно разпродаване като това на бразилския реал от 18 май миналата година би накарало централните банки в далечна Азия и Африка да защитят пазарите си, като повишат лихвените проценти или разпродадат долари.

Вместо това съседен Чили понижи лихвите, без особено много да отслаби валутата си, а в Близкия изток Оман обяви планове за облигации в долари.

По-рано същата седмица, докато се развиваше корупционният скандал в Бразилия, достигнал върха си на 18 май, западноафриканската държава Сенегал, с рейтинг „junk”, зае 1,1 млрд. долара от облигационните пазари.

„През 2000 г., ако сутринта във Филипините има разпродажби на акции, това означаваше, че и руските щяха да бъдат разпродадени сутринта в Лондон“, казва Стив Кук, съръководител на отдела за дълговете на развиващите се пазари в PineBridge Investments.

“Разпродажбите в Бразилия бяха заради политическата несигурност, но знаем, че те не повлияха на Колумбия или Перу от макроикономическа гледна точка“.

Криза в стил 2008 г. от САЩ или Китай обаче все пак ще предизвика разпродаване от развиващите се пазари към „сигурни“ активи като швейцарския франк, коментират специалисти.

„Водещият двигател зад представянето на развиващите се пазари е и ще продължи да бъде един – растежът. Виждаме синхронизирано възстановяване на растежа и това подчертава сравнително слабата зараза“, казва Полина Курдявко, съръководител на развиващите се пазари в BlueBay Asset Management.

Облигациите на развиващите се пазари отбелязаха двуцифрена възвращаемост през 2017 г., преодолявайки очакваното обявяване в несъстоятелност на Венецуела. Това е в силен контраст с кризите в Азия през 1997 г. или в Турция през 2011 г., които предизвикаха вълнения в развиващия се свят.

Промяната настъпва от известно време. Заразата бе слаба след опита за преврат в Турция през юли 2016 г. или след проблемите в Русия през 2014 г., или дори през 2013 г. когато т.нар. "Крехките пет" развиващи се страни (Турция, Бразилия, Индия, Южна Африка и Индонезия) бяха далеч по-силно засегнати от останалите, когато САЩ сигнализира плановете си за свиване на икономическите си стимули.

Решението на Русия от 15 декември да понижи лихвените проценти с половин процент, и то само 2 дни след подобна стъпка от страна на Федералния резерв в САЩ, показа, че политиките на централните банки все повече се ръководят от собствените им икономически условия, а не от Фед.

Мексико и Турция повишиха своите лихви ден преди Русия.

Очакванията за нови увеличения от САЩ и намаляването наполовина на програмата за изкупуване на облигации от Европейската централна банка ще тества отделните развиващи се икономики през 2018 г., казват пазарните ветерани.

Секторът като цяло обаче е изолиран от помитащите промени в класа активи и инвеститорската му база през последното десетилетие.

Подобренията, направени след кризите в началото на века, се виждат лесно – целите за инфлацията на централните банки, плаващите валути и заемите, които сега са на 80% деноминирани в развиващи се валути, а не в долари.

Все повече инвеститори вече възприемат развиващите се пазари и по-скоро за структурна, отколкото за краткосрочна търговия.

Сред тях са много западни пенсионни фондове, които преди десетилетие смятаха развиващите се пазари за твърде рискови, но сега разширяват експозицията си, за да спечелят от по-високата доходност.

Тъй като отдадените инвеститори не са склонни да се спасяват на едро, когато удари криза, „криза в една страна може да се окаже в помощ на друга“, казва Ричард Бенсън, съръководител на портфейлни инвестиции в Millennium Global.

Бенсън си спомня, че когато започва кариерата си преди 15 години, повечето инвестиционни компании са слабо стъпили в развиващите се икономики, като основната им цел е леко да дивесифицират портфейлите си. Сега обаче 5-10% от всички активи са от развиващите се пазари.

„Затова ако има криза в Турция, продаваш Турция и купуваш Корея“, добавя Бенсън.

Други инвеститори подчертават скоростта, с която местните пенсионни и застрахователни фондове се разрастват, което позволява на правителствата в азиатските, източноевропейските или латиноамериканските страни да посрещат основните си нужди за финансиране.

А тези местни инвеститори не само не се включват в разпродажбите, а и обикновено купуват още повече, когато чуждите инвеститори напускат пазара, по този начин ограничавайки спадовете му.