Земеделският сектор в Западна Европа очаква свиване през следващото десетилетие

Селското стопанство в Западна Европа се очаква да отслабне през следващите десет години с намаляването на обработваемите земи и пасищата, докато на американския континент и в Югоизточна Азия те се увеличават. Това сочат прогнозите на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР) и Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), цитирани от БТА.

Делът на западноевропейските страни (ЕС, Норвегия и Швейцария) в световното производство на ечемик, ръж, рапица, слънчоглед, пшеница, мляко и месо се очаква постепенно да намалява, докато в други страни и региони разрастването на сектора ще се ускори, се казва в доклада „Селскостопански перспективи 2018-2027“, представен във вторник от двете международни институции.

В същото време Русия ще остане най-големият износител на пшеница.

Европейският спад ще бъде особено подчертан в сферата на биодизела, произвеждан от рапица и слънчоглед, чийто добив се очаква да намалее с 4 процента за десет години поради намаленото търсене на дизелово гориво.

Западна Европа обаче ще остане вторият по големина производител на биодизел. Въпреки това съществува „голяма неизвестност“, основаваща се на възможността от преразглеждане към понижение на процента на задължително включване на това гориво, което да доведе до радикално намаляване на производството.

Общо в този район на света пасищата се очаква да намалеят до 80,58 милиона хектара през 2027 година спрямо 81,91 млн. ха през 2015-2017 година, а площите за посев се очаква да спаднат до 94,85 милиона хектара спрямо 97,22 милиона хектара, се посочва в доклада, цитиран от БТА.

В същото време в Северна и Южна Америка тревните площи за животновъдството се очаква да се увеличат до 870,41 милиона хектара през 2027 година (спрямо 860,89 милиона хектара през 2015-2017 г.), а обработваемите земи - до 368,73 милиона хектара (спрямо 366,22 милиона хектара).

В Югоизточна Азия растителните продукти ще заемат 506,56 милиона хектара през 2027 година спрямо 496,8 милиона през 2015-2017 г., а прерийните площи ще намалеят съвсем слабо до 585,8 милиона хектара спрямо 586,1 милиона хектара.

В контекста на разрастването на търговските войни генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия призова за по-отворена и по-предвидима търговска политика, особено за страните, чиято прехрана зависи от вноса.