Ройтерс: Руски държавни пари са финансирали продажбата на „Роснефт“

Сделката беше обявена за голямото доказателство, че Русия остава отворена за бизнес.

През 2016 г. Игор Сечин - изпълнителният директор на „Роснефт“ и един от най-близките съюзници на президента Владимир Путин, обяви, че катарският държавен суверенен фонд и гигантът в стоковата търговия Glencore са купили дял от 19,5% от нефтената компания.

Приватизационната сделка за 10,2 млрд. евро трябваше да попълни хазната на Русия, понесла удар заради понижаващите се цени на петрола и западните санкции.

Някои руски държавни лица дори я обявиха за доказателство, че въпреки нарастващата политическа изолация Русия все още може да привлича международни инвеститори.

Но сега, две години след като сделката за първи път бе обявена, деветима източници на агенция Ройтерс посочват, че руската държавна банка ВТБ е финансирала голяма част от придобиването, обратно на целта продажбата да привлече чуждестранни средства.

Според свидетелства на петима от запознатите стойността на отпуснатия руски заем за Катарския суверенен фонд се равнява на около 6 млрд. долара.

В същото време данни за дейността на ВТБ за септември, публикувани от Руската централна банка (РЦБ), показват, че ВТБ е отпуснала 434 млрд. рубли (6,7 млрд. долара) за срок от до три години на няколко неназовани чуждестранни кредитополучатели, след като е набрала 350 млрд. рубли чрез заеми от централната банка.

От ВТБ отрекоха твърденията. На въпроси от Ройтерс не са отговорили нито от Катарския инвестиционен фонд, нито от Руската централна банка, нито от „Роснефт“.

Финансовите резултати на ВТБ, публикувани на 8 ноември, показват, че по време на третото тримесечие обемът на заеми към десетте най-големи кредитополучателя на банката са нараснали с 403 млрд. рубли, което е приблизително 6 млрд. долара.

В миналото „Роснефт“ се е обръщала към големи западни банки като Deutsche Bank and JP Morgan в търсене на финансиране, но международните кредитори не са обявявали нови големи заеми с нефтената компания от въвеждането на санкциите през 2014 г.

Тук се намесва италианската банка Intesa Sanpaolo, която като цяло няма голям опит с големите руски корпоративни сделки.

До началото на декември 2016 г. финансирането започва да се урежда. Купувачите предоставят част от парите – Катар дава 2,5 млрд. евро, а Glencore 300 млн. евро. Останалото е дълг, от който Intesa дава 5,2 млрд. долара.

„Роснефт“, която е най-голямата по производство листната петролна компания, е перлата в руската корпоративна корона. Но при наличните санкции срещу Русия и заплахите за нови задачата на Сечин да намери купувачи или кредитори, готови да рискуват с придобиването на дял в „Роснефт“ се оказва трудна.

Санкциите, наложени от САЩ и Европейския съюз след анексирането на Крим през 2014 г., ограничават достъпа на руски фирми до международните дългови пазари.

Така в крайна сметка, за да се привлекат чуждестранни инвеститори, Русия е трябвало да им заеме милиарди, посочват източниците на Ройтерс. Според двама от тях едно от условията за участие на катарския фонд е било включването и на трета страна с голяма част от финансирането.

Със значителното повишаване на цените на петрола днес спрямо 2016 г. руската нужда от чуждестранни пари утихва.

Но продажбата на „Роснефт“ показва предизвикателствата, пред които Русия може да се окаже изправена отново в случай, че се опита пак да привлича инвеститори.

Сред деветимата източници на Ройетрс има приближен до ръководството на ВТБ, представител на Руската централна банка, както и на руското правителство, запознат с чуждестранните инвестиции в Русия.