Договорът за Енергийната харта остава незащитени редица ключови инвестиции

Договорът за Енергийната харта (Energy Charter Treaty - ECT) подлежи на преразглеждане от страна на подписалите го през тази година, като най-впечатляващото международно инвестиционно споразумение в света има нужда от сериозни реформи, пише Сара Кей-Брайт за Energy Post. 

Създаден в края на Студената война, договорът е предназначен да защитава международните енергийни инвестиции от политически натиск.

Днес неговата формулировка и механизми не успяват да защитят инвеститорите, които са от жизненоважно значение за развитието на сектора, но попадат извън компетенциите на договора – енергийната ефективност, управлението на търсенето, потребителите, местните и малките инвеститори и др.

През тази година страните, които стоят зад ECT, ще обсъдят варианти за реформа на договора и цялата организация на Енергийната харта. Всички държави от Европейския съюз (ЕС) с изключение на Италия участват в този договор, като заедно съставляват над половината от страните, които са го подписали в глобален мащаб.

Става въпрос за сериозна възможност за поправка на въпроси като правната защита на съществуващите инвестиции в енергетиката и процеса на уреждане на спорове между инвеститори и държави.

Макар че най-скорошните спорове включват възобновяемата енергия и промяната в политиката повечето инвестиции, които понастоящем са защитени от споразумението, са свързани с инфраструктурата на изкопаемите горива. Някои от тези активи могат да бъдат заличени, за да се гарантира спазването на Парижкото споразумение за климата. А това може да предизвика нови дебати.

Договорът за Енергийната харта трябва да бъде реформиран, така че да подхожда на бъдещето и да бъде способен да изпълни инвестиционните нужди на енергийния преход.

Този договор е създаден в свят на изкопаеми горива от началото на 90-те години на миналия век, за да се предостави възможност за икономическо сътрудничество в енергийния сектор между бившия Съветски съюз, Централна и Източна Европа и ЕС, макар че Русия се оттегли от него през 2009 г. Той защитава инвеститорите от специфични политически рискове, включително дискриминиране между чуждестранни и местни представители, регулаторна промяна, експроприация и национализация, нарушаване на индивидуалните инвестиционни договори, щети, причинени от война и други подобни събития, както и от неоправдани ограничения за прехвърляне на средства.

ECT защитава в продължение на 20 години всички установени в неговите рамки инвестиции, дори когато въпросната страна е напуснала договора.

Според Кей-Брайт, от гледна точка на инвеститорите, промяната в договора трябва води до прозрачност, основна на солидни принципи и дългосрочни цели, съобразени с международните ангажименти.

Необходима е добре определена и справедлива методология за изчисляване на компенсацията на инвеститорите. Рисковете и разходите трябва да бъдат справедливо разпределени между инвеститори, държави и потребители на енергия. 

При реформирането на договора страните също трябва да загърбят споровете и да измислят как договорът би могъл да помогне за мобилизирането на правилния вид инвестиции.

Реформите следва да са насочени към насърчаване на инвестициите при устойчивата енергия, предотвратяване на понижаването на екологичните и социалните стандарти, гарантиране на спазването на националните закони и укрепване на корпоративната социална отговорност. Освен това, като силен насърчител на отворените и конкурентни пазари, ECT следва да се реформира, за да се осигурят равни условия за различните видове инвеститори и енергийни ресурси, които са предпоставка за достъпна и ускорена енергийна трансформация.

Сегашната форма на договора обаче е в полза на изкопаемите горива и изключва много устойчиви енергийни ресурси, в рязък контраст със съвременната действителност, тъй като държавите действат, за да изключат от своите пазари енергийните ресурси с голямо съдържание на въглероден диоксид.

Инвестициите за енергийна ефективност не са защитени. Например, управлението на търсенето, включващо енергийната ефективност, отговор на търсенето, съхранение и стратегически растеж на натоварването, е широко признато като решаващо за енергийния преход. Инвестициите в увеличаването на търсенето изискват средства от частния сектор, ангажирането на международни корпорации и инвестиции в дългосрочен план.

Докладът „Нов свят“ на IRENA предоставя доказателства, че демократизацията на енергията е в ход и геополитическите и социално-икономическите последици от новата енергийна действителност вероятно ще бъдат дълбоки. Следователно правата и отговорностите на основните заинтересовани страни (инвеститори, държави, потребители, общности, граждани, бъдещи поколения) трябва да бъдат преразгледани и наново определени, за да се гарантира една истинска, лоялна конкуренция, като същевременно се осигуряват подходящи гаранции, заключва Кей-Брайт.