Кой какво може да спечели от санкциите срещу Иран?

Ключова цел в международната политика на американското правителство е да смени режима в Иран като удари икономиката на ислямската република, сваляйки по този начин от власт Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC), създаден през 1979 г. и управляван от духовния лидер Али Хаменей, пише финансистът Саймън Уоткинс за Oilprice. 

САЩ прекратиха гратисния период за основните купувачи на ирански петрол, заклеймявайки IRGC като терористична организация.

Вашингтон наложи санкции върху 14 лица и 17 организации, свързани по някакъв начин със забулената в сянка иранска Организация за защита, иновации и изследвания.

Тези събития са предхождани от решението на САЩ да се оттегли от Иранското ядрено споразумение през 2018 г.

От IRGC вярват, че единственият шанс за избягване на пагубното въздействие на американските санкции е да се задълбочи съществуващия раздор между САЩ и Европейския съюз (ЕС).

IRGC все още разполага със стабилни връзки с различни сектори на иранската икономика, включително и тези, свързани с петрола, природния газ, нефтохимическата индустрия, банковия и транспортния сектор, строителството и минното дело.

Малко преди премахването на предишните санкции през 2016 г. информация на Министерството на външните работи на САЩ показа, че IRGC има значителни дялови участия в 27 компании, които се търгуват публично на фондовата борса в Техеран.

Само година след договарянето на ядреното споразумение през 2015 г. близо 110 сделки на стойност най-малко 80 млрд. долара са били направени с компании, контролирани от юридически лица, свързани с IRGC.

В същото време ЕС винаги в вярвал, че Иран не е нарушавал ядреното споразумение - мнение, което се споделя и от ЦРУ.

След като в началото на 2018 г. американския президент Доналд Тръмп разкритикува споразумението, върховният представител за външната политика и сигурност на ЕС Федерика Могерини заяви, че „това не е двустранно споразумение и не е в ръцете на нито един президент“.

След като САЩ се оттеглиха от сделката преди една година Могерини заяви, че Брюксел няма да остави ядреното споразумение да се разпадне, добавяйки, че ЕС насърчава „по-специално малките и средните предприятия“ да развиват бизнес с Иран.

Малко след това ЕС, ръководен от Германия, се опита да реши проблема с плащанията, натрупани от бизнеса между блока и Иран без да се предизвиква гнева на Вашингтон.

Резултатът беше създаването на Инструмент за подкрепа на търговския обмен (INSTEX), при което Великобритания, Германия и Франция създадоха дружество със специална инвестиционна цел по линията на клиринговата къща.

Но тук се появява нов проблем – нито една от трите страни не искаше да бъде домакин на това дружество, страхувайки се от ответните мерки от страна на САЩ.

Решението, договорено между инициаторите на идеята, създаде канал, ĸoйтo позволява cтoĸи дa бъдaт paзмeняни мeждy eвpoпeйcĸи и иpaнcĸи ĸoмпaнии, бeз дa e нeoбxoдимo пpяĸo финaнcoвo плaщaнe.

От IRGC вярват, че САЩ няма да наложат забрани за търговия с ирански газ, тъй като ЕС се нуждае от този енергиен ресурс.

В същото време е малко вероятно Вашингтон да започне военна кампания срещу Техеран, освен ако не бъде затворен най-важния експортен фактор на страната – Ормузкия пролив.

Според същия анонимен източник Русия е страната, която ще спечели най-много от разногласията по повод санкциите срещу Иран.

„Същността на външната политика на Русия при (президента Владимир) Путин е да се създаде хаос между страните с интереси в даден регион или страна, където тя (Русия) може да се покаже като икономически и политически спасител“, споделя източникът.

Русия е готова да ангажира Техеран със сделка, при която в продължение на няколко години ще отпуска на Иран 50 млрд. долара, като в замяна ще получи преференции и влияние в петролния и газовия сектор на ислямската република, както и по-сериозно военно сътрудничество.