Енергийната геополитика на Турция – агресивни ходове с неясна перспектива

От началото на новия век дейността по проучване и откриване на природен газ в офшорните полета на няколко страни от Източното Средиземноморие допринасят за и без това сложната геополитика в региона. Дом на дългогодишно напрежение между страните там, Източното Средиземноморие продължава да бъде разтърсвано от напрежение - арабско-израелския конфликт и кипърския спор с Турция, както и продължителната сирийска криза, пише The Cairo Review.

Надеждите, че новооткритите въглеводородни находища и транспортирането на въпросните ресурси могат да сближат държавите в региона, ангажирайки ги да работят помежду си, постепенно угасват, тъй като ситуацията допълнително задълбочи несигурността в региона.

Налице са два полюса – Гърция, кипърските гърци, Израел и Египет от една страна, и Турция – от друга. Положението е допълнително усложнено и от намесата на външни сили, главно САЩ и Русия.  И докато Москва консолидира присъствието си в региона чрез своята позиция относно Сирия, Вашингтон се включва в местната динамика, за да ограничи руските усилия. В резултат на това Източното Средиземноморие се превърна във военизиран регион.

Възникването на енергийната политика в Източното Средиземноморие предизвика включването на Турция и неотдавнашния ѝ ход, свързан с подписването на споразумението с Либия.

Важно е да се проучат мотивите на президента Реджеп Ердоган, свързани с политиката на страната в региона.

В исторически план интересът на Турция към Източното Средиземноморие е до голяма степен ограничен до кипърския въпрос и подкрепата на кипърските турци. Но когато кипърските гърци започват офшорни проучвания за природен газ около острова и подписват споразумения с Египет през 2003 г. и с Ливан през 2007 г., Турция подава възражение пред ООН, като се позовава, че споразуменията нарушават правата на Турция и кипърските турци. Тези действия се случват в момент, когато Турция се намира по средата на преговорите за присъединяване към Европейския съюз (ЕС).

erdogan

Снимка: Getty

Междувременно Турция също участва в дебатите за изграждане на тръбопроводи, включително на арабския газопровод, предназначен да изнася египетски газ за Йордания, Ливан и Сирия, с разклонения към Израел - с цел свързване на ресурса с държави от ЕС. Предвижда се иракският газ също да се свърже с този газопровод.

Този план вдъхновява страните да се фокусират върху сътрудничество на базата на енергията, като в същото време дава възможност на ЕС да диверсифицира своите източници на газ.

Турция, която се стреми да се превърне в енергиен център за европейските пазари, както и да задоволи собственото си нарастващо търсене на енергия и да диверсифицира своя внос на енергия, активно подкрепя тази инициатива.

В крайна сметка, като цяло в началото този век, развитието на проектите за природен газ в Източното Средиземноморие остава до голяма степен ограничено и разпокъсано, а отговорът на Турция продължава да бъде фрагментиран. Що се отнася до споразуменията около Кипър, Турция действа предпазливо и ескалира напрежението чрез агресивни политически реакции вместо да предприеме проактивни мерки за овладяване на ситуацията.