Градовете не правят климатични инвестиции, където са най-необходими

Повече градове от всякога прилагат мерки за борба с климатичните промени и облекчаване на ефекта от екстремните климатични събития върху техните икономики, но все още има голяма пропаст между това какво е необходимо и какво в действителност се прави.

В проучване на 812 града по света, сред които и София, на неправителствената организация CDP почти всички посочват, че са наясно с рисковете, пред които са изправени, като екстремни жеги, наводнявания и дъждовни бури, които излагат хората и инфраструктурата на риск. Но по малко от половината имат подробен план за справяне с проблемите.

„Има подобрение в плановете за климата на градовете, но определено все още има пропаст“, казва Мириям Волфрум, директор в CDP Europe. „Много повече и с по-бърз темп е необходимо“, допълва тя.

Градовете имат ключова роля в борбата с глобалното затопляне, защото те отговарят за около три четвърти от емисиите парникови газове в световен мащаб. Те също така консумират около две трети от енергийните доставки глобално. Според научната общност емисиите вредни газове трябва да бъдат намалени наполовина до 2030 г. и да достигнат нетна нула до 2050 г., за да може затоплянето да се запази на или близо до прага от 1,5 градуса по Целзий до края на столетието.

Само 17% от гадовете прилагат действия по четирите области, които според CDP оказват най-голям ефект за намаляването на вредните емисии – строителство, транспорт, електропреносна мрежа и управление на отпадъците.

Налице е разлика и във финансирането на проекти също. Почти половината от участвалите в проучването градове идентифицират над 1000 климатични проекта, които могат да осъществят, за които са нужни общо 42 млрд. долара допълнителна инвестиция, показва докладът.

За по-доброто справяне с климатичните рискове е необходим план с краткосрочни и дългосрочни цели, както и механизъм за регулярно отчитане на постигнатия напредък. В проучването на CDP 365 от участвалите града са имали планове за намаляване на вредните емисии за цялата си територия – за сравнение преди десетилетие техният брой е бил едва 16. Само при 148 от тях обаче поставените задачи са били в съответствие с основаващи се на науката цели.

За последното десетилетие броят на градовете, които изготвят екологична оценка на риска, се е увеличил над десетократно до 478. Но 43% от градовете с прогнозирано население от над 400 млн. души до 2030 г. все още нямат планове за климатична адаптация.

Основните рискове, представени в доклада, са бури, горещи вълни и суша.