Затрудненията на развиващите се пазари в опитите им да се измъкнат от предизвиканата от пандемията от коронавирус икономическа криза може да се разпространи извън границите на тези страни и да засегне развитите пазари, които трябва да направят всичко възможно, за да осигурят по-добър достъп до ваксини и по-справедливо възстановяване, изтъкна ръководителят на Международната валутна Фонд Кристалина Георгиева, цитирана от Bloomberg.
По-бедните нации са изправени пред риска от увеличаване на лихвените проценти, докато икономиките им се намират в застой и може да се окажат неспособни да обслужват своя дълг, особено ако е деноминират в долари, предупреди Георгиева във видеоконференция, организирана от Washington Post.
"Това представлява опасност както за тях, така и за глобалните вериги на доставка, опасност за доверието на инвеститорите - с други думи ще има рикоширащ ефект върху развитите икономики", подчерта управляващият директор на МВФ. „Затварянето на очите за тази дивергенция може да навреди не само на тези държави и на техния народ, което е достатъчно лошо, но може да навреди на глобалното възстановяване и може да помрачи настроенията на инвеститорите по начин, който според нас е значителен и изисква много внимателно наблюдение”, предупреждава още Георгиева.
Мерките, предприети за стимулиране на американската икономика са повлияли положително върху други страни поради ефекта на разпространение на търсенето, подчерта още тя.
Георгиева заяви, че е загрижена за 2022 г. и времето след това, когато дори едно относително малко увеличение на лихвените проценти, съчетано с евентуално по-силен долар, може да създаде проблеми за корпоративния и държавния дълг, който беше висок дори преди кризата.
Сега страните трябва да разгледат своите нива на дълг и компаниите да проучат дали е необходимо преструктуриране, "докато условията“ остават благоприятни", изтъкна Георгиева.
„Следващите няколко години ще бъдат абсолютно критични. Трябва да засилим и след това да намалим това много опасно отклонение “, подчерта шефът на МВФ.
По-рано този месец Георгиева посочи, че коронакризата ще повиши значително търсенето на ресурси със средно 2,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). „Отрезвяващо е да видим огромното разминаване в икономическото благосъстояние между развитите икономики и развиващия се свят. В изследването разглеждаме случващото се по пътя на страните към постигането на Целите за устойчиво развитие в контекста на кризата. Държавите изостават в изпълнението на своите планове. Така че ресурсът, който беше скъп поначало, предстои да стане още по-скъп“, предупреди Георгиева.
Тя подчерта, че държавите трябва да използват COVID-19 като възможност за ускоряване на действията, които вече бяха привели в действие. Ключови сред тях са приоритизирането на фискалните приходи и намаляването на избягването на данъци, намаляване на разхищенията в разходването на публичните средства и създаването на благодатна среда за частни и чуждестранни инвестиции, уточни директорът на МВФ.


33-ма пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Европейската награда за архитектура гостува във Варна
Варна продължава да тъне в боклук
Какво време ни очаква във вторник?
Засякоха трима шофьори с алкохол и дрога зад волана по пътищата из Варненско
Саудитска Арабия търси нов обход за петрола след заплахата на хутите
Кралският колеж в Кеймбридж затяга контрола след обвинения в сексуален тормоз
Ел Ниньо може да повиши глобалното затопляне с над 2°C през 2027 г.
Новите глобални мита на Тръмп вече са оспорени в съда
Съветите на Forbes Travel Guide за луксозни пътувания през лятото, част 2
60-годишен ЗАЗ се продава за 20 000 евро
JLR спира производството на базовия си модел
Осем неща в автомобила, без които може да минем
Автобус скъса мантинелата и навлезе в насрещното на „Цариградско шосе“
Луксозен SUV на Zeekr се заключи веднага щом напусна Китай
Русия е готова да обсъжда нови предложения за мир в Украйна
От спасяването Джордж Вашингтон до Иран: Странната серия публикации на Тръмп
Малки, но досадни: 5 начина да се отървете от плодовите мушици
В Черна гора назначиха министър, отричащ геноцида в Сребреница