Замърсяването причинява над 9 млн. смъртни случая в света годишно

Преждевременните смъртни случаи от общи източници на замърсяване са се увеличили с две трети на световно ниво от 2000 г. насам – мрачна последица от икономическото развитие, което изкара милиони хора от крайна бедност този век. Над 90% от смъртните случаи са се случили в бързо развиващи се страни с ниски и средни доходи, сочи ново проучване, публикувано във вторник в The Lancet Planetary Health.

Докато населението и богатството в по-бедните страни се увеличава през последните две десетилетия, същото се случва и с броя на заводите, производителите на стоки и автомобилите по пътя, цитира доклада Bloomberg. Това има смъртоносно влияние в области, където стандартите за смекчаване на замърсяването не са въведени, посочва Ричард Фулър, водещ автор и основател на мрежата Global Alliance on Health and Pollution и на неправителствената организация Pure Earth.

“Растежът без грижа може да бъде много скъп, като влиянието върху бъдещите поколения е много по-скъпо от незабавните ползи“, казва той.

Замърсяването причинява над 9 млн. смъртни случая всяка година в световен мащаб. Макар че повечето се отдават на замърсяване на въздуха, оловото и други химикали са виновни поне за 1,8 млн. смъртни случая всяка година – реалното число вероятно е много по-високо. Проучването отбелязва, че повсеместното разпространение на химическите замърсители в съвременната среда ги е превърнало в тиха заплаха.

„Предполагах, че ще видим тези проблеми в замърсяването на въздуха“, казва Фулър. „Но наистина съм зашеметен да видя, че химикалите са почти толкова значим фактор, колкото замърсяването на въздуха“.

Около две трети от химическото производство в света сега е в страните с ниски и средни доходи. В световен план производството на химикали се е разраствало с по 3,5% годишно от 2000 г. насам и се очаква днешното производство да се удвои да 2030 г. Само малък процент от индустриалните химикали преминават през строги проучвания за безопасност, което означава, че реалното им влияние е неизвестно, посочва се в проучването.

Оловото остава най-голямото опасение и е било свързано с 900 хил. смъртни случая през 2019 г., въпреки че всяка страна в света го премахва от бензина. Pure Earth и УНИЦЕФ през 2020 г. изчислиха, че до 800 млн. деца имат високи нива на олово в кръвта си – едно на всеки три. Причините варират от опасно рециклиране на батерии на автомобили до използването на олово в куркума, за да засили цвета.

Отравянето с олово може да намали IQ-то на дете с три до пет пункта. Това означава, казва Фулър, че те губят еквивалента на една година образование и произтичащия от това потенциал за печалба и че масовото отравяне с олово може да изтрие няколко пункта от БВП на цели страни.

Не всички въздействия върху здравето от развитието на икономиката са били лоши. Намаляването на бедността е донесло ползи на някои от най-бедните хора в света, тъй като случаите на болести от лоша канализация и готвене вкъщи намаляват – рядко обнадеждаващо заключение в анализа.

Потенциалните решения включват следене на качеството на въздуха и водата, програми за химическа безопасност и цялостна правителствена политика, като всичко това се е доказало, че работи в развитите страни, където част от замърсяването намалява от десетилетия. Конкретни съвместни дейности между публичните и частните институции са довели до напредък в страните, където промишлените и здравните министерства по-рано не са работели заедно, за да приоритизират проблема.

Замърсяването на въздуха убива 6,7 млн. души годишно. Малко под две трети от преждевременните смъртни случаи идват от този конкретен проблем. Броят на мъжете, чиято смърт се отдава на този вид замърсяване, е с 44% по-висок от броя на жените, които са малко по-податливи на замърсяване на водите.

Тенденциите са били подобни на тези в прегледа от 2017 г. на The Lancet Commission върху замърсяването и здравето – сигнал, че страните не успяват да решат трайни, предотвратими причини на преждевременна смърт. Фулър казва, че острите кризи, например пандемията, са отнели вниманието от по-хронични проблеми. „Реалността е, че можем да изпълняваме няколко задачи и да правим няколко неща наведнъж“, казва той.

Анализът се базира на световни здравни данни, събрани от Института за здравни показатели и оценка на Вашингтонския университет.