Б. Иванчев: Жилищата са мъртви активи и убиват предприемчивостта ни

Д-р Боян Хр. Иванчев е преподавател във  Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) по специалността "Поведенчески финанси". Член е на СД и Инвестиционния комитет на частния инвестиционен фонд „Адванс Екуити” АД. Член е на Международната асоциация на политическите консултанти. Консултирал е множество преки чуждестранни инвестиции в страната.

Професионалният си опит започва през 1993 г. като брокер на фондовата борса. Има над петнадесет години опит като банков дилър и портфолио мениджър. В периода 2005-2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя Ивайло Калфин.

Завършва средно образование в Чехословакия, а висше образование и докторска степен придобива във Warsaw School of Economics. Специализира в Harvard Kennedy Scholl of Government, Academy for Macroeconomic Research-Beijing, ENA-Paris и други. Бил е основен участник в инвестиционен форум R.I.S.E. Dayton-USA и на световния конгрес на IAPC Washington-USA. Публикува материали в областта на финансовите пазари, макроикономиката и поведенческите финанси. Владее пет чужди езика. Семеен, с едно дете.

- Г-н Иванчев, в България имаме голям процент  на притежание на собствено жилище. Дали това не е един от проблемите, поради които стандарта ни на живот е по-нисък, тъй като жилищата поемат голям ресурс и не достига за инвестиции в хората, особено след като много жилища погиват - било във вилни зони, било в малки градове, или пък стоят заключени, след като собствениците са емигрирали?

Българите сме много богати с мъртви активи - в София жителите са с над 90% собствени жилища. И ги тътрузим до гроба си, като те убиват в изключително голяма степен предприемчивостта ни. Защото сме смазани от мъртвия актив, който изпива силиците ни всеки ден и ни кара да си мислим: "Каквото ще да става, нали имам покрив над главата."

- В книгата си, въвеждаща понятието Postmoney, посочвате примера на Ник Лийсън, фалирал банката Беърингс със загуби от 600 млн. паунда. Какво казва той за парите?

- Човек често си поставя цели, например да изкара 300 000 лв., или 1 млн. лв., но след това вдига летвата, защо става така?

Римляните например са се опитвали да преодолеят закона за пределната полезност чрез пируване в легнало положение - коремът  не е прегънат и поема повече храна. След това повръщали с помощта на гъше перо и започвали  отново... Количеството пари, по-голямо от това за задоволяване на основните човешки потребности, за да бъде "изконсумирано" води до девиантен консумеризъм. Например извращения. А ако парите не се консумират реално, те са само игра с егото и перверзното му самозадоволяване. Дори благотворителността  е възможно да бъде определена  като перверзия - тя е емоционално решение. Истината е, че всяка година умират 11 млн. деца от недохранване.     

- Правенето на пари игра ли е и има ли тя край, или сме като хамстер във въртележка?

Въпрос на ценности. Поради това въвеждам понятието Postmoney - то отразява развитието на човешкото общество към безпътицата. Ако не е възможно проглеждането извън консумеризма, играта приключва с пълно душевно опустошаване. Правенето на пари също може да бъде и заместител, сублимация на липсата на задоволяване, най-общо казано на желанието за удоволствие.

А сублимацията според Зигмунд Фройд е сексуалният нагон, който се отказва от своята насоченост към физическа наслада, или размножаването, и приема друга цел, която е свързана генетично с предишната, но вече не може да се нарече сексуална. Тя трябва да бъде определена като социална.