Надзорът над застрахователните услуги ще се базира на риска на компаниите

Надзорът над застрахователните услуги ще бъде базиран на риска на компаниите. Това само част от промените в областта, предвидени в нов Кодекс на застраховането (КЗ). 

Проектът на нормативния акт е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерството на финансите (МФ) до 20 юли, включително. Той е изцяло нов, защото предвидените в него промени са многобройни и важни, уточняват авторите на проекта. Кодексът е публикуван броени дни, след като Комисията за финансов надзор (КФН) изпрати законопроекта за съгласуване с ведомството.

С новия кодекс в българското законодателство се въвежда европейската директива Платежоспособност ІІ (Solvency II), която предоставя общата за Европейския съюз (ЕС) правна рамка за започване и извършване на застрахователна и презастрахователна дейност, както и европейските разпоредби относно застрахователното посредничество и застраховката „Гражданска отговорност“.

Директивата Платежоспособност II бе приета от Европейския съвет в края на 2009 г. и определя изискванията за платежоспособност и риск, с които трябва да се съобразяват застрахователните и пенсионни компании в Европа.

Освен транспонирането на европейски директиви с проекта се предлага усъвършенстване на нормативната уредба с цел по-добра защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги.

Предвижда се изменение и допълване на регламентацията на разпространението на застрахователни продукти, на изискванията към дейността на застрахователните посредници, а също така и доразвиване на уредбата за застрахователния договор, регламентиращ отношенията между застраховател и застрахован.

Комисията за финансов надзор (КФН) ще бъде компетентният орган по прилагането изискванията на Директивата Платежоспособност ІІ и регламентите на Европейската комисия по прилагането й.

Припомняме, че с новия КЗ се цели въвеждането на нов режим за определяне на капиталовите изисквания на застрахователните и презастрахователни компании, за изчисляване на техническите резерви, както и въвеждането на нови принципи за инвестиране на активите им като гаранция за финансовата стабилност и изпълнението на задълженията по застрахователните и презастрахователните договори.

Капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователя, съответно презастрахователя, ще бъде изчислявано по такъв начин, че да гарантира свеждането на риска от неплатежоспособност до 0,5 на сто в рамките на едногодишен период, гласят още мотивите.

„Изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност ще се извършва на базата на отчитане на всички количествено измерими рискове, на които е изложен застрахователят и презастрахователят. Това ще създаде гаранция за интересите на ползвателите на застрахователни услуги и за финансовата стабилност на пазара.

Наред с това, ще се насърчи ефективното и разумно управление на застрахователите и презастрахователите, които ще имат стимул да намаляват и управляват по-добре рисковите си експозиции, за да поддържат оптимални равнища на собствени средства за гарантиране на платежоспособността си“, посочват съставителите.